Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

— Не, Кешинка, няма да се дадем.

— Ти ще ни спасиш всичките, нали? Ти си фея, Аня.

— Не, Кеша, не съм фея. За съжаление…

— Нека се възползуваме от нововъденията в икономиката, да си спомним, че имаме вече двеста хиляди кооперативни фирми, от тях четиринадесет хиляди в Москва и от тях — три хиляди за обществено хранене. С други думи, да вървим при Серафима — завърши Меркулов и едвам побра дългите си крака в колата. — Откога му кани…

— Каква Серафима?…

— Не помниш ли, на «Новокузнецка» имахме една чистачка? Открила кооперативна кръчма — нещо като «Червената шапчица» или «Доктор Охболи». Похвали се, че винаги имала тъмно пиво. Свий по Садовое колцо, ето адреса… Саша, дай една цигара — помоли го и се озърна. — Нито вкъщи ми дават да пуша, нито в работата. — С явна наслада дръпна дима. — Докато стигнем, разкажи ми в общи линии версията «Бардин» или която искаш. Нали виждам, нещо те тревожи. Само в най-общи линии, моля те, и без да жестикулираш и да играеш действуващите лица, докато си зад волана.

Но той все пак жестикулираше и играеше. Меркулов не го прекъсна — никога не си го позволяваше по време на разговор дори ако лицето срещу него говореше най-големите глупости. Но Турецки забеляза как от време на време потреперваше острата му брадичка. Костя Меркулов имаше безпогрешна интуиция — без да знае подробностите (а дали и събеседникът ги знаеше?), той отбелязваше по този начин слабите места в изслушваните предположения. Самият Турецки някъде към средата на разказа си започна да се чувства доста разколебан, но не се издаде.

За петнадесет минути успяха да стигнат до края на историята и до заведението на Серафима, което се наричаше «Дядовата ръкавичка». Меркулов посочи с очи табелата и с жест се извини за сбърканата фирма. После го задържа за лакътя и сподели многозначително:

— Ако зависеше от мен, щях да те предложа за звание Главен Инспектор по Предлагане на Версии — всичко с главни букви.

Серафима посрещна следователите като най-скъпи гости. Настани ги в едно удобно ъгълче и сложни «Reservee» на масата.

— Да не ви се лепнат — обясни и понечи да приседне, да разкаже нещо, може би спомени за някогашната съвместна борба с престъпността, но забеляза мрачното лице на Турецки, присви устни с разбиране и взе поръчката.

«Ръкавичката» изглеждаше доста забавно заведение. Уж всичко стилизирано: изписани талерки, брезови украшения, дори една балалайка имаше на стената. Серафима носеше неописуем везан покосник, на мокрия бюфет работеше мустаклия с бродирана украинска риза и унил израз на разбойническото лице.

И все пак заведението беше старомодно-уютно. «Както по времето на непа» — помисли си Турецки. Макар непът да беше предал Богу дух много преди той да се появи на бял свят, тогавашното обзавеждане му беше познато от филмите.

Серафима наистина донесе тъмна бира и две грамадни паници шкембе.

— Сима — погледна я в очите Меркулов, — нямаш ли нещо по така… сериозно? Само по едно, а?…

— Водка не сервираме, Константин Дмитрич, подали сме за концентрати, ама още не са ни позволили, освен конячец, ако искате, ама в кафени чашки, нали нямате нищо напротив (така каза: нищо напротив).

— Да, моля те, нямаме нищо против — строго потвърди Меркулов.

Пиха коняк от кафените чашки и замезиха със силната горчива бира. Шкембето спокойно можеше да конкурира най-добрите блюда от валутния «Национал» и доста ги превъзхождаше по обем и цена.

Мъжът на бара зорко следеше посети гелите и щом халбите им се изпразниха, направи знак на Серафима.

— Да повторим, Константин Дмитрич? — дотърча веднага тя.

— Да, Сима — и едното, и другото…

— Добре, но ще си позволя съвсем малка забележка за недоглеждане, ще прощавате. Вие с другаря Турецки държите чашките като конячени, отдолу, а трябва за дръжките, както се пие кафе.

Бившата чистачка тръсна везания покосник и остави предишните си колеги да се смеят на «недоглеждането».

Докато свършат с шкембето, се изясни, че всички изводи на Турецки са били прибързани, макар и да представляваха известен интерес от логическа гледна точка. Най-накрая Меркулов се произнесе мистериозно:

— Сега дай конкретно да обмислим бъдещето.

— Дай — съгласи се Турецки.

— Коя ще е първата ти задача?

— Да се погрижа за безопасността на Ника Славина.

— Това е цел. Питам те за задачата.

— Да разкрия кой е Бил. Да го намеря. Или което е останало от него. По оперативен път да проверя показанията на Славина за евентуалното убийство. Да направя всичко възможно за откриването на престъпниците. Романова даде на Грязнов картбланш, засега всичко се пази в тайна.