Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

— Как мислиш, колко време ще ти трябва?

— Не знам. Може и два дни, може и година.

— Как ще криеш Славина цяла година? Колкото повече време загубиш, толкова повече възможности даваш на престъпниците да я намерят. Да се надяваме, че в апартамента не е имало никой освен Бил. Но не можем в никакъв случай да сме сигурни. Щом се върне от командировката бившият й мъж, нека я закара с детето някъде в провинцията. Сега за Бардина, по-точно за Бардин. Разделих това огромно мафиотско дело на няколко етапа. Първия горе-долу го приключих вчера. Оформих в отделно дело стотина епизода, включително за директора на Мосспортторг Сатин. Прекратих делото срещу него поради липса на доказателства: двама, които са уволнени от него и естествено му имат зъб, настояваха, че му били носили подаръци. Чак вчера се сетих, че същият беше мъжът на майка ти, и то след намека на един от обвиняемите.

— Какъв намек?

— Едно от действуващите лица по моето дело направо ми изтърси, че гледам да измъкна Сатин, защото ти бил пастрок. Безцеремонно намекна, че си получил подкуп. Какво ще кажеш?

— Мисля, че моят пастрок е кретен — крал, та се забравил — кой в търговията не краде. Но е дребна риба и голям тъпак. И всичко това е било в застойните времена. А сега на арената излиза ново поколение. Ако можехме с едно оченце да мернем сметките им в германските или швейцарските банки, сигурно щяхме да получим удар. Милиони, ако не и милиарди в твърда валута. И изпълненията им са нови. И покровителите им са по-нависоко. И в охраната си имат само майстори на спорта. Така че моят Сатин и аверчетата стигат финишната линия като дръгливи коне. Такива сега ги раздават на килограм и без пари. Той е бил сигурен, че ще го измъкна. Ако искаш да знаеш, дори никога не ми е предлагал пари. И аз не съм му искал нито копейка. Ти помниш как събирах назаем за колата. И твоите пари още не съм ти върнал. Той разчита на принципа: щом сме рода… Наобещал и на другите какво ли не, та сега трепери не само заради затвора, ами и заради тях.

— По-спокойно, Саша — виж там едни чужденци ни се чудят, мислят си: тези руснаци ще вземат да се изколят!

— Нищо, нека отговоря на непоставените от теб въпроси. Не съм ходил у тях от една година. Майка ми идва понякога да се видим. Причината? Отдавна знаех, че е замесен. Но нищо конкретно. Не съм и правил усилия нещо да науча. Ще питаш: защо не съм уведомил. Отговарям: не съм Павлик Морозов. Не мога да съм доносник. Едно е разследването — това ми е работата. Съвсем друго е доносът. Обещал ли съм на Сатин помощ? Не. Прекратил си делото — честно ти казвам, доволен съм заради майка ми. Стига ли ти всичко това?

— Сигурно аз самият съм кретен, щом така си ме разбрал. Много те моля, не ми викай, по-добре ме удари, защото искам да ти кажа докрай какво чух от онова лице. Мъча се да разбера откъде духа вятърът.

— Добре, Костя, кажи! — Турецки си погледна чашката, но тя беше празна. — Да поръчаме пак?

Но мустакатият носеше вече новите чашки с коняк и димящи шишчета.

— Та какво за лицето? Не бой се, няма да ми развалиш апетита.

— Каза нещо такова: Турецки кара хубава кола и спи с хубавата жена на шефа. Последното в множествено число, не знам защо… Това е. Сега имаш такъв вид, че по-добре да ми викаш. Искаш да кажеш: «Какво те интересува с кого спя», нали?

— Именно.

— Интересува ме. Защото нашият президент като любопитна Пандора отвори тайната кутия и оттам заизлизаха какви ли не гнусотии. Това се нарече гласност. Сега всички знаят, че бившият генсек е крадец, бившият министър на вътрешните работи — разсипник, а бившият генерален прокурор — корумпиран тип. Къде са гаранциите обаче, че новите силни на деня не са същите крадци и рушветчии? И те на тази земя са родени, и в същите партийни школи са учили, и под ръководството на същия генсек са направили кариера… Защо ме гледаш така? Мислиш, че съм се напил и дрънкам глупости? Не, Саша, просто социализмът се е компрометирал като система. Тази система трябва да се унищожи, а ни призовават да я укрепваме. Преустройство в рамките на социализма — това си е поначало абсурд! Май е добре да пия едно кафе.

Серафима сервира и от кафето Меркулов стана вече съвсем невъздържан:

— Докато КПСС е на власт, няма да има нито хляб, нито свобода в тази държава. Докато КПСС е на власт, не чакай национално освобождение. Само власт, подкрепена с доверието на народа, ще може най-накрая да задействува реформите — за земята и всички други. А за целта, уважаеми Александре, е нужно съвсем малко — да се забрани любимата компартия на територията на цялата страна. Властта трябва да се даде на избраниците на народа. Във всички републики. В Русия — на Елцин и неговия екип. Но този номер е смъртоносен. Ще видиш, комунистическата власт ще измисли нещо, което Хитлер и Химлер не са и сънували.