Франсоа Рабле - Гаргантюа и Пантагрюел

Томас Гаден (по произход италианец) — прочут с богатствата си лионски банкер, чието жилище днес е превърнато в музей.

Бакбук — бутилка (евр.).

Трирема — древноримски военен кораб с три реда гребла.

Руабарджа — гребна лодка (англ.). Така се наричали бързоходните английски кораби.

Либурна — лек бързоходен кораб. Римляните са го заимствали от жителите на Либурния — част от източното Адриатическо крайбрежие.

… така начертаният път се оказа крайно благоприятен за тях. — набелязаният маршрут, както и приключенията, описани в книга Четвърта и Пета, имат два главни източника: пътешествията на откривателя на Канада, Жак Картие (1491–1557), и книгата на Лукиан „Истинска история“.

Медамоти — никъде (гр.).

… му придава сходство… с тоите, с индийските ликаони… — не е известно какви са тези животни, чиито названия Рабле е извлякъл от „Естествена история“ на Планий Стари.

Хелидон — лястовица (гр.).

Гозал — гълъб (евр.).

Аз няма да ви изпращам сега коментарии и ефемериди… — коментарии — със значението, което тази дума е имала в латинския език — записки, бележки; ефемерида — дневник (гр.).

Гиборим — воини, богатири (евр.).

Охабе — мой приятел (евр.).

… се е надул като историограф! — тоест на кралска служба, следователно човек влиятелен и богат.

Орденът на бургундския двор — орден „Златното руно“, учреден през 1429 г. от Филип III, Бургундски херцог.

… натъпкана с новички хенрихи. — златни монети с изображението на крал Хенрих II.

Клирик или ученик? (лат.). — Б.пр.

Да… всъщност (лат.). — Б.пр.

Астрагал — пета кост (гр.).

Тали — кокалчета за игра (лат.).

Кораксийци — народност в Колхида. Тук Рабле много свободно и неточно преразказва откъс от съчиненията на древногръцкия географ Страбон.

„История на животинския свят“ (лат.). — Б.пр.

Кенотаф — празна гробница (гр.), въздигана в памет на умрелите в чужбина или безследно изчезналите.

В моите ръце е отмъщението (лат.). — Б.пр.

Еназин — безносов (от фр. enase).

Шели — мир, покой (евр.).

Свети Бенедикт — тоест монашеският орден на бенедиктинците, към който принадлежи брат Жан.

Блажени непорочните в пътя (лат.). — Б.пр.

Филипо Строци (1488–1538) — крупен флорентински търговец и политически деятел.

Клод Бретон де Виландри — секретар на крал Франсоа I.

Франсоа Вийон — бележит френски поет (1430–1484).

… някъде към осанния кръст… — кръстът, на който се покланят жителите на Пуату на Връбница.

Жан Шастене де ла Рош-Розе — министър при Франциск I и Хенрих II.

Господин кралят — Съдебните изпълнители се наричали „служители на краля“.

… същински пир на лапити… — в диалога на Лукиан „Пир или Лапити“ се разказва за сбиване на сватбен пир.

… тулузкото злато или коня на Сеян… — Авъл Гелий разказва, че златото, заграбено в храма на галския град Тулуза от римския консул Цепион (II в. пр.н.е.), донесло нещастие на всички, които получили своя дял добитък. Същият Гелий разказва за коня на някой си Сеян, осъден на смърт от Марк Антоний. Всички следващи притежатели на този кон също загивали от насилствена смърт.

… скитащите съдии… — лица, упълномощени от светски или духовни феодали да раздават правосъдие по места.

Свети Жан дьо ла Палис — така по простому се наричал свети Йоан, авторът на Апокалипсиса.

Тою — пустота (евр.).

Бою — пустиня (евр.).

„Метафизика“ (гр.). — Б.пр.

… куланският крал… — Кулан — селце в Централна Франция.

… островите Ениг и Евиг… — в 1547 г. Карл V подписал мирен договор с Хесенския ландграф, но в текста на договора вместо „ohne einige Gefängnis“ (без всякакво задържане под стража) било написано „ohne ewige Gefängnis“ (без вечно задържане под стража) и ландграфът попаднал в затвора, дето преседял до 1552 г.