Франсоа Рабле - Гаргантюа и Пантагрюел

Деца на монахиня, заченала от монах, се изплъзват от всякакви закони (средновек. лат.). — Б.пр.

Трудолюбивите хора са облагоприятствувани от законите (лат.). — Б.пр.

З(акон) „За мулетарите“; тълкуване на думите „усетил миризмата“ — „да си залепиш носа на задника“ (лат.). — Б.пр.

Който не работи не трябва да яде.

Нуждата заставя и старицата да бърза. — Б.пр.

На всички е дадено да говорят, но на малцина — мъдро да мислят, (лат.). — Б.пр.

Трябва (лат.). — Б.пр.

С усилие завоюваната радост крие неподозирана сладост (лат.). — Б.пр.

Пилееш ли стотинките, ще пропилееш имането (лат.). — Б.пр.

Паранимф — така се наричал наставникът, който представял кандидата за дипломиране по медицина. Гръцка дума — другарка, шаферка.

Мразя да започвам, а когато обичам — започвам, без да искам (лат.). — Б.пр.

Всяка вещ трябва да има форма (лат.). — Б.пр.

Даже и вялият почин с успех ще бъде увенчан (лат.). Б.пр.

На погледа подсказват одеянията какви са на сърцето въжделенията (лат.). — Б.пр.

Тук за(бележете) (лат.). — Б.пр.

По-блажен е даващият, нежели приемащият (лат.). — Б.пр.

Усърдието на дарителя се оценява според желанието на Юпитер (лат.). — Б.пр.

Дарове, подаръци, подаяния са мили за папата начинания (лат.). — Б.пр.

В текста към думата „Рим“: В Рим едни обират, а които не дават — ги смазват. Тези, които не смеят да грабят, в злоба ги удавят, а които дават, ги целуват (лат.). — Б.пр.

По-добре в ръката синигер, отколкото в небето голяма птица (лат.). — Б.пр.

Когато работата не спори, бедността се шири (лат.). — Б.пр.

Чрез делата разцъфтяват законите, чрез делата укрепва правото (лат.). — Б.пр.

Там, где не смогват двамина, ще помогнат мнозина (лат.). — Б.пр.

На местопрестъплението (лат.). — Б.пр.

Добрият наш Омир понякога заспива (лат,). — Б.пр.

Парите са втората кръв (лат.). — Б.пр.

Парите са живот за човека и най-надежден гарант в случай на необходимост (лат.). — Б.пр.

Кълна се в бичата глава, момчета, дано жаждата ви умори щом пропаднаха моите двайсет и четири кравички (монети), дайте тогава да играем на юмруци, шамари и ритници. Кой желае да влезе в честен бой с мен? (гаск.) — Б.пр.

Гасконецът се хвали, че е готов да се бие с всеки един от нас, но той гледа да открадне нещо, затуй, мили наши жени, пазете всичко. — Б.пр.

Лишавайки се от пари, и сълзи леят ридаят (лат.). — Б.пр.

Кълна се в главата на свети Арно, кой си ти, защо ме будиш? Да се натряскаш така, че и името си да забравиш! Ах, свети Север, покровител на Гаскония, тъй сладко си спях, а тази драка не ме оставя на мира (гаск.). — Б.пр.

Ех ти, голтако! Както съм си отпочинал, така ще те натупам! Но я по-добре ела да си отдъхнеш, а после и да си пийнем (гаск.). — Б.пр.

В тишината и покоя душата омъдрява (лат.). — Б.пр.

Трибониан — известен римски юрист от VI в. По-късно името му става нарицателно за обозначаване на компилатор, безцеремонно изопачаващ чужди трудове.

Аполон Цинтий — Цинтий — едно от прозвищата на Аполон.

Морософ — глуповат (гр.).

Дамид — ученик и другар на гръцкия философ-мистик Аполоний Тиански.

Ксеноман — увличащ се по всичко чуждоземно (гр.).

Фенерия — несъществуваща страна от „Истинска случка“ на Лукиан.

Пастофори — египетски жреци. Рабле употребява тази дума в по-общ смисъл: „свещенослужители“.

Мисти — жреци, участници в тайните свещенодействия — мистериите.

Семисти — жреци на религиозна секта, посветени в едни и същи тайнства.

Билката пантагрюелион — коноп. Рабле нито веднъж не назовава това растение с истинското му име

Други… правят това, с което… са запълвали свободното си време трите парки… славната Цирцея и… Пенелопа — тоест предат или тъкат.