lovech - Profesionalistite

Невъзможно. Дори да имаше такива умения, мъжът изглеж­даше твърде бдителен, често се озърташе.

Пресякоха улицата и продължиха по Бродуей, като оставиха „Либърти“ зад гърба си. След това снайперистът рязко зави и прекоси парка „Зукоти“, в момента пуст, точно когато Шарнек я осведоми:

- Тръгва на запад през „Зукоти“.

- За това си прав - продължи да изпълнява Сакс ролята си, макар че субектът надали я чуваше.

Последва го диагонално през парка. В западния край той се запъти на юг към „Тринити“.

- Как ще се оправиш, Амелия? - попита специалистът. - Да извикам ли подкрепление?

Тя се замисли. Не можеха да го арестуват, не разполагаха с достатъчно улики.

- Ще го следвам, докато мога, за да си изясня картинката - каза тя, рискувайки да разговаря без заобикалки с Шарнек, защото снайперистът вече беше достатъчно далеч и не чуваше. - Ако ми провърви, той ще отива към колата си и ще запиша номера. Ако не, може да се наложи да отида с метрото до „Фар Рокауей“. Ще ти звънна.

Сакс се престори, че продължава да говори по телефона, подмина бързо снайпериста и спря на следващия червен све­тофар. Изви се, привидно съсредоточена в разговора си, насочи към него камерата на телефона си и натисна копчето пет-шест пъти. Когато светофарът се смени, Сакс пусна снайпериста да пресече улицата преди нея. Той също разговаряше и изглежда не я забелязваше.

Тя продължи да го следи и звънна на Шарнек.

- Добре, той вече прекъсна - осведоми я техничарят.

Сакс видя как мъжът пъха телефона в джоба си. Запъти се към една десетинаетажна сграда в сумрачния проход на Рестър Стрийт. Вместо да влезе през глания вход обаче, той заобико­ли през страничната уличка. По средата се обърна, надяна на шията си пропуск и мина през порта, която изглежда беше на някакъв паркинг, ограден с бодлива тел.

Сакс остана в сянката и накара Шарнек да я прехвърли на Селито. Съобщи на детектива, че е намерила стрелеца и че се нуждае от екип, който да го наблюдава.

- Добре, Амелия, веднага ще изпратя някой от специални операции.

- Ще ти пусна няколко негови снимки. Накарай ги да се свържат с Родни. Той може да продължи да следи телефона и ще им каже, когато човекът отново тръгне. Ще остана при него, докато екипът пристигне. След това ще отида да говоря с Лидия Фостър.

- Къде точно се намираш? - попита Селито.

- На „Ректър“ осемдесет и пет. Той влезе през порта отстра­ни на сградата. Това е паркинг или вътрешен двор. Не исках да се доближавам прекалено.

- Разбира се. Каква е сградата?

Тя се засмя. Беше забелязала една дискретна табелка. „Национална разузнавателна и оперативна служба“.

- Работното му място - каза тя на Селито.

39.

Ужасна новина - милият господин Морено е мъртъв.

В апартамента си на Трето Авеню Лидия Фостър си при­готви чаша кафе, като избра аромат на лешник от стотиците капсули, и се върна в дневната, чудейки се кога ли ще дойде полицайката.

Лидия много го харесваше. Умен, галантен. И голям джен­тълмен. Знаеше, че има доста хубава фигура и че хората биха я описали кото привлекателна, но за разлика от някои мъже, из­ползвали услугите ѝ като преводачка, господин Морено нито веднъж не бе флиртувал с нея. Когато за пръв път превежда за него преди няколко месеца, той ѝ показа снимки на децата си - божествени! Някои мъже го правят като прелюдия към свалката, което според нея беше много противно дори за самотни бащи. Обаче господин Морено след това ѝ показа снимка на жена си и оповести с какво нетърпение очаква годишнината от сватбата им.

Какъв възпитан човек - държеше ѝ вратата, нищо че имаха шофьор. Морено беше очарователен. И разговорлив. Бяха води­ли доста интересни разговори. Например и двамата обожаваха думите. Той пишеше за блогове и за списания и беше радиоводещ, а тя си изкарваше прехраната, като превежда думите на други хора. Поговориха си за сходствата между езиците и дори за някои конкретни особености: за падежите номинатив, датив и генетив, както и за глаголни спрежения. Той сподели с нея, че ненавижда английския, макар да е майчиният му език, което ѝ се стори любопитно. Може и да не ти допада звученето на ня­кой език, защото е прекалено остро - например на немския или на кхоса, - да си озадачен от трудността, с която го овладяваш, например японски, но да не харесваш някой език най-общо - Лидия не беше чувала за такова нещо.

Той го описваше като хаотичен и ленив (всички неправилни конструкции), объркващ и лишен от изисканост. Оказа се, че причината за неговата неприязън е много по-различна.