lovech - Profesionalistite

Снимка на училищен концерт.

Снимка на първата страница на доклада за убийството на Морено.

Като същински шпионин Поатие я беше снимал с каме­рата на айпада. Линкълн погледна към ефрейтора, но поли­цаят не му обърна внимание и продължи да разказва на Том историята на колонията и да споделя обяда си с уличното куче.

Първо, имаше разказ за последните дни от живота на Море­но, както беше успял да ги сглоби ефрейторът.

Заедно с телохранителя си Симон Флорес Морено беше пристигнал в Насау късно в неделя, седми май. Бяха прекара­ли понеделника в хотела, вероятно в срещи - Морено не беше човек, който ще плува с делфините или ще кара джет. На след­ващия ден от девет нататък беше имал няколко посетители. Малко след като те си бяха тръгнали, към десет и половина, пристигнал репортерът Едуардо де ла Руа. Стрелбата била към единайсет и петнайсет.

Поатие беше идентифицирал и разпитал другите посе­тители на Морено. Бяха местни бизнесмени, свързани със селскостопански и транспортни компании. Морено смятал да основе с тях съвместно предприятие, когато открие бахамския клон на своето Движение за местна власт. Бяха за­конни и уважавани членове на бизнес средите в Насау от години.

Нито един от свидетелите не споменаваше Морено да е бил под наблюдение или някой да е проявявал специален интерес към него - освен телефонното обаждане в деня преди пристига­нето му и кестенявия американец.

След това Райм разлисти страниците на доклада от местоп­рестъплението. Разчарова се. Екипът на бахамската полиция беше открил седемдесет и седем отпечатъци от пръсти - ос­вен на жертвата, - но беше анализирал едва половината. А те всички бяха на служители на хотела. В бележка се казваше, че останалите снети отпечатъци са изчезнали.

Не беше направен почти никакъв опит да бъдат събрани ве­ществени доказателства, свързани със самите жертви.

Обикновено при убийство, извършено от снайперист, подобна информация за мястото, където е застреляна жертвата, не беше особено полезна, защото стрелецът се намираше на дос­та голямо разстояние. В този случай обаче снайперистът бил в хотела, макар и един ден преди това, а може би дори е влизал в Стаята на смъртта, за да огледа околността и ъгъла за стрелба. Може би беше оставил следи в стаята, дори и да са само обвив­ки от бонбони и няколко цигарени фаса до пепелника близо до тялото на охранителя.

Обаче следващите страници на айпада, снимки на самата Стая на смъртта, бяха истинско просветление. Морено беше застрелян в дневната на апартамента. Всичко и всеки в стаята бяха посипани със стъкла. Морено лежеше проснат на дивана, с отметната назад глава, отворена уста, кърваво петно на ризата, в средата на което имаше голяма черна точка - входящата рана. Тапицерията зад него беше покрита с тъмна кръв и съсирени петна от голямата изходяща рана, причинена от куршума на снайпериста.

Другите жертви лежаха по гръб близо до дивана: единият беше едър латиноамериканец, идентифициран на снимката като Симон Флорес, телохранител на Морено, а другият беше оплешивяващ мъж с брада на петдесет и няколко години - ре­портерът Де ла Руа. Бяха покрити със счупени стъкла и кръв, кожата им беше разкъсана и нарязана на няколко места.

Куршумът беше сниман на пода до малка табелка за улики с номер 14. Беше заседнал в килима на няколко метра зад дивана.

Райм разлисти страницата, очаквайки да види още нещо.

Но следваше отново снимка на ефрейтора със съпругата му, седнали на плажни шезлонги.

Без да поглежда към него, Поатие каза:

- Това е всичко.

- А аутопсията?

- Правена е. Нямаме резултатите.

- Дрехите на жертвата? - попита Райм.

Сега вече погледна криминалиста.

- В моргата са.

- Помолих служителя си в „Саут Коув Ин“ да потърси фото­апарата на Де ла Руа, касетофона му и нещо друго, ако е носел. Каза, че и те са в моргата. Бих искал да ги видя.

Поатие се засмя скептично:

- И аз бих искал.

- Как така?

- Да, правилно ме разбрахте, капитане. Когато помолих за тези предмети, те бяха изчезнали, както и по-ценните лични вещи на жертвата.

Райм забеляза на снимката, че телохранителят е носел ча­совник „Ролекс“, а до репортера лежеше златна писалка.

Поатие додаде:

- Явно човек трябва много бързо да прибира уликите, кога­то прави оглед на местопрестъпление. Сега се уча. Помните ли адвоката, за когото споменах?

- Известният адвокат.

- Да - потвърди той с усмивка. - След като е бил убит, преди пристигането на детективите половината от кантората му била ограбена.