lovech - Profesionalistite

- Руски, немски, арабски, испански и португалски.

Интересно. Суон вече много държеше да се докопа до адре­са на преводачката.

- Ще отида да я разпитам.

Е, това щеше да е много удобно - детектив Сакс и свиде­телката заедно в частен апартамент. Заедно с Джейкъб Суон и неговите японски ножове.

- Имаш ли писалка?

- Готова съм.

„Аз също“ - помисли си Суон.

- Пълното ѝ име е Лидия... - поде Селито.

- Чакай! - извика Сакс.

Суон се намръщи от силния звук и дръпна мобилния от ухо­то си.

- Какво?

- Нещо не е наред, Лон. Току-що ми хрумна. Откъде Брънс е знаел за „Джава Хът“?

- Какво искаш да кажеш?

- Не ме е проследил дотам. Бил е там преди мен. Откъде е научил за мястото?

- Мамка му! Мислиш, че подслушва телефона ти ли?

- Възможно е.

„По дяволите!“ - въздъхна Суон.

- Ще намеря друг телефон, стационарен - продължи Сакс, - и ще ти звънна през централата на управлението.

- Добре.

- Хвърлям си мобилния. Ти направи същото.

Връзката прекъсна и Джейкъб Суон остана заслушан в пълна тишина.

36.

Отначало Амелия Сакс само извади батерията от телефона си.

Но после параноята плъзна в тялото ѝ като вода в наводнено бруклинско мазе и тя захвърли апарата през решетката на една канавка пред димящите руини на „Джава Хът“.

Намери един полицай, размени най-малката си банкнота, десет долара, за монети на стойност четири долара, и звънна в полицейското управление от близкия уличен телефон. Прех­върлиха обаждането ѝ до Лон.

- Селито.

- Лон.

- Наистина ли мислиш, че той ни слуша? - попита той.

- Не искам да рискувам.

- Нямам нищо против, но се вбесявам. Имах нов телефон с ,Андроид“. Да му се не види! Готова ли си?

Сакс държеше писалка и беше облегнала бележника си на стоманената полица в телефонната кабинка.

- Казвай.

- Преводачката се казва Лидия Фостьр. - Селито продикту­ва адреса на Трето Авеню. И телефонния ѝ номер.

- Как са я открили?

- Като са обикаляли - обясни той. - Започнали от послед­ния етаж на офис сградата, откъдето Морено я взел е колата, и тръгнали надолу двайсет и девет етажа. Естествено, успели чак на третия етаж, отнело им цяла вечност. Работела на свободна практика, превеждала за някаква банка.

- Ей-сега ще ѝ се обадя. - После Сакс попита: - Как, по дя­волите, е успявал да подслушва телефоните ни, Лон? Не всеки може да го прави.

- Този тип има страхотни връзки - промърмори по-възраст­ният детектив.

- Знае и твоя номер - напомни му тя. - Пази си гърба.

Той се изсмя дрезгаво:

- Това клише определено би харесало на Линк.

Думите му я накараха още по-силно да усети колко ѝ липсва Райм.

- Ще ти съобщя какво съм научила - каза тя.

Няколко минути по-късно Сакс разговаряше с Лидия Фостър и ѝ обясняваше причината за обаждането си.

- А, господин Морено. Да, новината много ме натъжи. Пре­веждала съм му три пъти през последната година.

- Винаги в Ню Йорк ли?

- Точно така. Хората, с които се срещаше, говореха доста до­бър английски, но той искаше да разговаря чрез мен на родните им езици. Смяташе, че така ще ги усети по-добре. Искаше да му казвам как са настроени, не само какво говорят.

- Разговарях с шофьора, който ви е возил из града на първи май. Каза ми, че с господин Морено сте обсъждали и най-общи теми.

- Точно така. Той е много общителен.

Сакс усети, че слепоочията ѝ започват да пулсират. Тази жена можеше да се окаже златна мина на сведения.

- С колко човека се срещнахте по време на последното му пътуване?

- С четирима, струва ми се. Някакви неправителстве­ни организации, управлявани от руснаци, и с хора от бра­зилското консулство в Дубай. Освен това той се срещна с някого сам. Човекът говореше испански и английски. Не се нуждаеше от мен, затова го изчаках в „Старбъкс“ в офис сградата.

Или пък не е искал тя да чуе за какво си говорят.

- Бих желала да дойда да поговорим.

- Да, ще направя всичко, за да помогна. Днес съм си вкъщи. Ще намеря всичките си записки от онзи ден и ще ги подредя.

- Пазите копия на всичко ли?

- Всяка дума. Няма да повярвате колко клиенти губят какво­то им изпращам или не си правят копия.

Още по-добре.

В този момент телефонът ѝ завибрира със сигнала за полу­чено съобщение.

- Изчакайте за момент, моля - каза тя на Лидия Фостър. И прочете съобщението.

Телефонът на Брън е активен. Гласът е проверен - той е. Следя го в реално време. В момента е в Манхатън. Обади се на Родни Шарнек.

Рон

- Госпожо Фостър, трябва да свърша нещо, но много скоро ще съм при вас - каза Сакс на Лидия.