lovech - Profesionalistite

Мъжът беше слаб и с къса коса под бейзболната шапка. Но­сеше шушляково яке и малка раничка.

Джери стана и се приближи към задната врата. Опита да я отвори.

- Отключено е. Явно е влязъл с взлом!

Сакс върна още малко назад и пусна видеото. Видяха как мъжът влиза в канцеларията, как няколко пъти се опитва да проникне в компютъра, после се мъчи да го вдигне, но не успя­ва заради стоманените скоби, захванати за пода. След това той погледна в монитора и явно забеляза, че е заснет. Вместо да се обърне и да застане с лице към охранителната камера, излезе на заден ход от канцеларията.

Беше сигурна, че това е снайперистът.

Някак беше научил за информатора и беше дошъл да види дали няма да научи самоличността му. И сигурно беше чул как двамата с Джери се лриближават. Сакс отново пусна записа и този път забеляза, че преди да излезе, мъжът поставя нещо мал­ко зад компютъра. Какво?

О, по дяволите!

Беше оставил самоделна бомба - това беше пуснал зад ком­пютъра. Не бе успял да го открадне, затова беше решил да го унищожи. Сакс се зачуди дали да се опита да обезвреди бомба­та? Не, сигурно я беше настроил да избухне всеки момент.

- Вън, всички вън! - извика тя. - Бомба, има бомба! Напус­нете мястото. Всички вън!

- Но това е...

Сакс сграбчи татуираната ръка на Джери и го издърпа навън в заведението, крещейки на момичетата на бара, на миячката и на клиентите да бягат. Показа значката си.

- Полиция на Ню Йорк. Незабавно се евакуирайте! Има из­тичане на газ.

Твърде сложно беше да обяснява за бомбата.

Устройството се взриви точно когато тя избута и последния клиент през вратата - млад студент, който се оплакваше, че още не са му долели кафе в чашата.

Сакс все още беше вътре, когато усети детонацията с гър­дите и ушите си, а също и с краката, стъпили на пода. Две гра­мадни витрини се строшиха и голяма част от интериора също се разхвърча на парчета. Противен мазен пушек изпълни всич­ко почти незабавно. Сакс изхвърча през вратата, но остана на крака, защото беше сигурна, че метне ли се на бетона - като в клишираната сцена от филмите, - коляното никога няма да ѝ прости.

Сапьорите се показаха на вратата.

- Чисто е - чу тя да казва лейтенантът, но сякаш говореше през памук. Бомбата наистина беше оглушителна. Пластичният експлозив се взривява с бързина приблизително седем хиляди и шестстотин метра в секунда.

- Какво беше? - попита тя и по усмивката му разбра, че крещи.

- Не мога да кажа със сигурност, докато не изпратим под­робностите на бюрото и на Агенцията за алкохола, тютюна и експлозивите. Но знаете ли какво предполагам? Военни са - намерихме камуфлажен шрапнел. Предимно противопехотен е, но много качествено взривява и всичко наоколо.

- Например компютри.

- Моля? - попита полицаят.

Заради влошения си слух този път Сакс беше говорила твър­де тихо.

- Компютри.

- Особено компютри - каза сапьорът. - Харддискът е на ми­лион парченца и повечето са се разтопили. Абсолютно е съси­пан.

Тя му благодари. Екип криминолози от Куинс пристигнаха със специализиран автомобил - микробус, пълен с оборудване за събиране на веществени доказателства. Сакс познаваше два­ма служители: млад мъж от Джорджия и американка от азиат­ски произход. Махнаха си за поздрав. Те щяха да ѝ помогнат, но тя щеше лично да свърши основното, така гласеше правилото на Линкълн Райм.

Сакс огледа димящите останки на „Джава Хът“ с ръце на кръста. Братко мили...

Пластичните експлозиви не само вонят отвратително, но и замърсяват местопрестъплението.

Тя облече предпазен гащеризон - луксозната версия, която предпазва не само местопрестъплението от замърсяване, но и човека, който го носи, от опасни материали, а заради дима надя­на очила и филтрираща маска.

Първата ѝ мисъл беше дали Линкълн ще я чува през маската.

Но после си спомни, че няма да говори онлайн с него, как­то правеше обикновено чрез радио- или видеовръзка. Този път беше сама.

По тялото ѝ премина същото студено усещане като преди.

„Забрави - каза си тя ядосано. - Хващай се за работа.“

И тръгна да обхожда местопрестъплението, снабдена с пликчета за веществени доказателства и нужното оборудване.

Сакс се опитваше да събере каквото може от самото взривно устройство, но то не беше много, както я беше предупредил и сапьорът. Озадачи се най-вече, че престъпникът е използвал не екзплозиви, които целят разруха, а които целят да убиват.

Съсредоточи се над пътя, по който той беше влязъл и из­лязъл, задната врата, където би трябвало да се е позадържал, преди да проникне вътре, и където щетите от взрива бяха ми­нимални. Взе десетки проби: следи от уличката и от бравата в достатъчно количество, за да бъде изготвен профил на типич­ните за този квартал вещества. Всяко нещо можеше да бъде оставена от извършителя улика, която да ги отведе до дома или до офиса му.