lovech - Profesionalistite

- Работата значи? - гневно изсъска Райм. - Работата ви е да откриете какво се е случило на девети май в хотел „Саут Коув Ин“, кой е изстрелял куршума, кой е отнел човешки живот под вашата юрисдикция. Ето това е работата ви, а не да се криете зад измишльотините на началниците си.

- Не разбирате! Аз...

- Разбирам едно - щом твърдите, че искате да сте ченге, бъ­дете ченге. Ако ли не, върнете се при инспекциите и лицензите, ефрейторе.

Райм се завъртя и се насочи към буса, откъдето Пуласки и Том го гледаха притеснено и объркано. Забеляза, че някакъв чо­век ги наблюдава от прозорците. Беше сигурен, че е заместник-комисарят.

32.

След като си тръгнаха от полицейското управление, Том насочи буса на север и на запад през тесните и зле павирани улици на Насау.

- Добре, новобранецо, поставям ти задача. Искам да се поразровиш в „Саут Коув Ин“.

- Няма ли да си тръгваме?

- Разбира се, че няма. Искаш ли да чуеш каква е зада­чата ти, или ще продължаваш да ме прекъсваш? - И без да дочака отговора му, Райм напомни на младия полицай за информацията, която им бе дал по телефона ефрейтор По­атие онази вечер в Ню Йорк: за обаждането от американец, който се интересува от резервацията на Морено, и за мъжа в хотела в деня преди стрелбата, който разпитвал една от камериерките за Морено - Дон Брънс, техния талантлив снайперист.

- На около трийсет, американец, атлетичен, нисък, с къса кестенява коса - беше запомнил Пуласки от картона.

- Добре. Не мога да отида лично - каза криминалистът. - Доста се набивам на очи. Ще те чакаме на паркинга. Отиди на рецепцията, покажи си значката и разбери от кой номер е звънил онзи човек от Америка, а също каквото успееш за типа, разпитвал за Морено. Не обяснявай много. Само кажи, че си полицай, който разследва инцидент.

- Ще кажа, че идвам право от полицейското управление.

- Хм, това ми харесва. Авторитетно и същевременно нео­пределено. Ако намериш номера, тоест когато се добереш до него, ще се обадим на Родни Шарнек и той ще се свърже с теле­фонния оператор. Ясно ли е?

- И още как, Линкълн.

- Какво означава това „и още как“?

- Че ще го направя.

- Това са паразитни изрази. - Райм още беше засегнат и ядо­сан от предателството на Поатие - и то само отчасти заради от­каза му да сътрудничи.

Докато подскачаха по улиците на Насау, на него му хрумна нещо.

- И докато си в хотела, провери дали Едуардо де ла Руа, за­гиналият репортер, не е оставил там нещо. Багаж, бележник, компютър. И се постарай да го вземеш.

- Как?

- Не знам. И не ми пука. Искам бележките или записите на Де ла Руа, ако е правил такива. Полицията не е събрала прилеж­но веществените доказателства. Може в хотела да е останало нещо.

- Може да е записал как Морено му казва как някой го следи.

- Че някой го следи - саркастично го поправи Райм. - Иначе изречението е ужасно.

Пуласки въздъхва. Том се усмихна.

Младият полицай се замисли за момент.

- Де ла Руа е бил репортер. Сигурно е имал фотоапарат. Може да е направил снимки в стаята или в хотела преди стрел­бата.

- Не се сетих за това. Браво. Да. Може да има снимки на човека, който ги е наблюдавал. - После Райм отново се ядоса: - Венецуелските власти! Пълни глупости!

Мобилният му иззвъня. Погледна кой го търси.

Е, това пък какво беше!

Натисна копчето и каза:

- Ефрейторе?

Да не би да бяха уволнили Поатие? Или се обаждаше да се извини, загдето си е изпуснал нервите и да повтори, че не може да им помогне?

Полицаят съобщи с тих и ядосан шепот:

- Обикновено обядвам късно.

- Моля?

- Заради смяната си - остро продължи Поатие. - Обядвам към три часа. И знаете ли къде обядвам?

- Трябва ли...

- Въпросът е много прост, капитан Райм! - сряза го ефрей­торът. - Искате ли да знаете къде обядвам всеки ден?

- Да, искам - успя да изрече Райм, съвсем объркан.

- Обядвам в „Хърикейн“ на Байлу Хил Роуд. Близо до Уест Стрийт. Там обядвам!

Линията прекъсна. Чу се само едно тихо щракване, но Райм си представи как ефрейторът гневно беше стоварил палеца си върху копчето на телефона.

- Е, в крайна сметка той може би ще ни помогне - уведоми другите.

- Или ще ни арестува - каза Пуласки.

Райм понечи да възрази, но реши, че младият полицай има основание.

- В случай че си прав, новобранецо, смяна на плана - каза той. - С Том отиваме да обядваме или да бъдем арестувани. Ве­роятно и двете. А ти отиваш да душиш в „Саут Коув Ин“. Ще ти наемем кола. Том, минахме ли покрай някоя служба за авто­мобили под наем?