lovech - Profesionalistite

Не беше сигурна колко полезно би било това. На всяка пре­сечка в Ню Йорк имаше толкова много материални следи, че щеше да е много трудно да изолират важните. Твърде многото улики нерядко са не по-малък проблем от твърде малкото.

След като приключи с обиколката, Сакс бързо свали гаще­ризона - не защото се безпокоеше да не се зарази от нещо, а защото страдаше от клаустрофобия и се напрягаше.

Вдъхна дълбоко, затвори очи за миг и даде възможност на усещането да се успокои и после да избледнее.

Информаторът... Как да го намери сега, по дяволите, след като записът от охранителните камери беше унищожен?

Струваше ѝ се безнадеждно. Ако човек използва сложна система за препращане на имейл през прокси сървъри, за да прикрие следите си, ще избере мястото, от което да качи до­кументите в интернет. Надали беше редовен посетител тук и едва ли беше платил с кредитна карта. Но ѝ хрумна нещо: ами другите клиенти? Можеше да проследи поне някои от хората, които са били тук към един часа на единайсети май. Може ня­кой да е забелязал необикновения компютър на човека, онзи айбук. Или пък туристи са се снимали с мобилните си телефони и случайно са заснели в кадър и информатора.

Сакс се приближи към Джери, отчаяния управител на някогашното кафене, и го попита къде пази данните за плащанията с кредитна карта. Той откъсна печалния си поглед от заведението си и се обади в централния офис на „Джава Хът“. След десет минути тя разполагаше с имената на десетина клиенти, които са били в заведението по онова време. Благодари му и изпрати файла на Лон Селито. След това се обади на детектива.

Попита го дали може да накара служителите на Бил Майърс от отдела за специални операции да се обадят на хората и да проверят дали някой е правил снимки в „Джава Хът“ във въ­просния ден или пък си спомня човек със стар и странен на вид компютър.

- Да, разбира се, Амелия, ще го разпоредя - изсумтя той. - Това изцяло променя случая. Пластичен експлозив? Мислиш ли, че е бил Брънс или както там му е истинското име?

- Мисля, че трябва да е бил той. На записа не се виждаше добре, но човекът най-общо отговаря на описанието, дадено от камериерката в „Саут Коув Ин“. Изглежда, разчиства след изпълнението на задачата - вероятно по заповед на Мецгър. - Сакс добави с мрачен смях: - А в „Джава Хът“ по-чисто няма как да стане!

- Боже, Мецгър и Брънс не се шегуват. Явно им е адски важно да запазят плана за разпоредените убийства, след като от­страняват и невинни хора.

- Чуй ме, Лон, не искам да вдигаме много шум.

Той се изсмя дрезгаво:

- Ама, разбира се. Скапан пластичен експлозив в Манхатън!

- Може ли да се престорим, че е било изтичане на газ, което още се разследва? Просто за да не се разчува още няколко дни.

- Ще видя какво мога да направя. Но знаеш какви са про­клетите медии.

- Това ми е предостатъчно - ден-два.

- Ще опитам - промърмори той.

- Благодаря.

- Радвам се, че се обади, Амелия. Хората на Майърс са на­мерили жената, с която е пътувал в лимузината Морено на пър­ви май - Лидия. След минути ще имат адреса и телефонния ѝ номер.

- Проститутката.

Той се засмя.

- След като поговориш с нея, надали ще мислиш така.

34.

Дясната му ръка се вдигна бавно към устата и Линкълн Райм си хапна пържена хапка от рапани - хрупкава отвън и мека от­вътре, - топната в домашно приготвен сос. След това вдигна кутийка бира „Калик“ и отпи.

Ресторант ,Хърикейн“ - любопитно име предвид местното време - беше семпъл, намираше се на пресечка в центъра на На­сау. Стени в яркосиньо и червено, изкорубен дървен под, няколко оплюти от мухи снимки на местните плажове - или на Гоа, или на Джърси. Не се знаеше. Няколко вентилатора на тавана се вър­тяха бавно и изобщо не разхлаждаха. Само дразнеха мухите.

Обаче мястото се славеше с някои от най-вкусните храни, които Райм беше опитвал.

Макар да смяташе, че всяко ястие, което можеш собствено­ръчно да пронижеш с вилица, а не да ти го дават в устата, е по дефиниция хубаво.

- Рапан - чудеше се на глас той. - Досега не съм имал слу­чай с участието на мекотело с една черупка. Веднъж работих с черупки от стриди. Много пикантни. Може ли да се сготви в домашни условия?

Том, който седеше срещу Райм, стана и отиде да поиска ре­цептата от готвачката. Пълничката жена с червена бандана, ко­ято изглеждаше като марксистка революционерка, му я написа и го предупреди да готви с пресни рапани.

- Никога от консерва, никога.

Беше почти три часът и Райм започваше да се пита дали еф­рейторът не му е отправил примамливата покана само за да го отстрани, докато, както бе допуснал Пуласки, всъщност подгот­вя ареста му.