lovech - Profesionalistite

37.

Райм тъкмо допиваше бирата си в ресторант „Калик“, когато чу зад себе си глас:

- Здравейте.

Майкъл Поатие.

Синята риза на ефрейтора беше осеяна с потни петна, а тъм­ните му панталони с царствените червени кантове, бяха праш­ни и опръскани с кал. Носеше раничка. Махна на келнерката и тя се усмихна изненадано, когато той седна до инвалида от Америка. Поръча му храна, без да го пита какво иска, и му до­несе безалкохолна кокосова напитка.

- Закъснях, понеже намерихме студентката. Загинала е при нещастен случай по време на плуване. Извинете ме за момент. Трябва да кача доклада си. - Извади айпад в оръфано кожено калъфче от чантата си и го включи. Написа няколко думи и после натисна бутона за изпращане. - Така ще си осигуря из­вестно време с вас. Ще им кажа, че разследвам още няколко въпроса, свързани със смъртта ѝ. - Кимна към айпада: - Голяма трагедия - отбеляза с мрачно изражение.

Райм си помисли, че вероятно докато е работил в пътна по­лиция, а и после в отдела за лицензи и инспекции, Поатие не се е сблъсквал лично и не е трупал опит с човешки трагедии - нещо, което променя из основи полицейските служители и те или се закаляват, или се разколебават.

- Удавила се е на място, което обикновено не е опасно, само че момичето изглежда е било пияно. В колата ѝ намерихме ром и кока-кола. Ех, студенти! Мислят се за безсмъртни.

- Може ли да погледна? - попита Райм.

Поатие завъртя електронното устройство и той разгледа снимките, които бавно се редуваха. Тялото на жертвата беше потресаващо бяло заради загубата на кръв и сбръчкано от во­дата. Риби и други морски животни бяха изяли голяма част от лицето и шията ѝ. Трудно беше да определиш възрастта ѝ. Райм не я помнеше от снимката. Попита на колко години е била.

- На двайсет и три.

- Какво е учела?

- Латиноамериканска литература за един семестър в колежа в Насау. Обадих се на семейството ѝ в Америка. Идват да при­берат тялото... Досега не се бях обаждал с такава новина. Беше ми много трудно.

Момичето имаше стегната фигура, скромна татуировка на рамото - стилизирана звезда - и носеше златни бижута, макар че на шията ѝ се виждаше малко колие от сребърни листенца.

- Акули ли са я нападнали?

- Не, вероятно баракуда. Тук рядко имаме нападения от акули. А баракудите просто са се нахранили, след като вече е била мъртва. От време на време хапят по някой плувец, но нараняванията не са съществени. Сигурно силното насрещно течение я е повлякло и тя се е удавила. И после рибите са се заели.

Райм забеляза, че най-сериозните увреждания са около шия­та. През разкъсаната плът се виждаха дебелите съдове на каротидната артерия. Голяма част от черепа беше оголена. Той бод­на на вилицата си парченце рапан и го изяде. Наистина беше много вкусно.

После побутна айпада към полицая.

- Ефрейторе, допускам, че не идвате да ни арестувате.

- Хрумна ми - засмя се Поатие. - Бях много ядосан. Но не, идвам да ви помогна отново.

- Благодаря ви, ефрейторе. И сега съвсем честно ще споделя с вас всичко, което знам.

И той му обясни за НРОС, за Мецгър и за снайпериста.

- Стаята на смъртта. Доста безсърдечно име.

Сега, след като вече знаеше, че Поатие е повече или по-малко на негова страна, Райм му каза, че Пуласки чака да поговори с камериерката в „Саут Коув Ин“, за да научи повече за разуз­навателната мисия на снайпериста в деня преди стрелбата по Морено.

Поатие се намръщи.

- Полицай от Ню Йорк е принуден да ми върши работата. Ама че положение, и то заради политиката!

Келнерката поднесе храната - гореща яхния със зеленчуци и късчета тъмно месо. Пилешко или козе, предположи Райм. И пържен хляб. Поатие откъсна залък хляб и го даде на уличното куче. След това придърпа чинията към себе си, пъхна салфетка­та в ризата си като пешкир точно на мястото, където от копчето на якичката му се спускаше верижката към джоба му. Написа нещо на айпада, после вдигна поглед.

- Сега ще се наобядвам и междувременно ще разкажа на Том за Бахамите, за историята, за културата на островите. Ако иска.

- Разбира се.

Поатие побутна айпада към Райм.

- А вие, капитане, сигурно ще искате да разгледате някои снимки от фотогалерията с красивите ни местни пейзажи.

Ефрейторът се обърна към Том и двамата подеха разговор, а Райм започна да разглежда снимките.

Снимка на Поатие и семейството му, вероятно на плажа. Прелестна съпруга и засмени деца. Бяха на барбекю с още де­сетина човека.

Снимка на залез.