lovech - Profesionalistite

Там обядвам!...

Райм реши да не се притеснява, да хапне още рапани и да пие бира.

В краката им едно сиво-черно куче се молеше за остатъците. Райм пренебрегна дребното мускулесто животно, обаче Том му даде малко рапан и хляб. Беше високо малко над половин метър и имаше клюмнали уши и издължена муцунка.

- Вече няма да те остави на мира - промърмори Райм. - Нали знаеш?

- Сладък е.

Келнерката, по-слабичко и по-младо копие на готвачката, ве­роятно нейна дъщеря, каза:

- Местен мелез е. Такива ще видите само на тукашните ос­трови. Храним ги с ориз и грах, с каквото падне.

- И се навъртат край ресторантите, така ли? - попита язви­телно Райм.

- О, да, клиентите ги обожават.

Той изсумтя и се загледа към вратата, откъдето очакваше всеки момент да се появи ефрейтор Поатие или един-двама униформени бахамски полицаи със заповед за арест.

Телефонът му избръмча и той го вдигна.

- Какво става, новобранец?

- Намирам се в „Саут Коув Ин“. Имам го. Имам номера на човека, който е звънил да пита за резервацията на Морено. Мобилна централа в Манхатън.

- Отлично. Така ще се окаже предплатен, непроследим. Обаче Родни ще успее да стесни кръга до относително малък участък. Може би до офис, спортна зала или „Старбъкс“, къ­дето снайперистът ни обича да си пийва лате. Надали ще му отнеме...

- Но...

- Не, лесно е. Може да тръгне по обратния ред от ретранслаторните клетки и да интерполира данните за сигнала от околни­те кули. Снайперистът сигурно вече е изхвърлил телефона, но данните би трябвало да са...

- Линкълн.

- Какво?

- Не е предплатен и още е активен.

Райм остана без думи за миг. Не можеше да повярва на до­брия си късмет.

- Готов ли си?

Възвърна дар-словото си:

- Новобранец, говори направо!

- Регистриран е на името на Дон Брънс.

- Нашият снайперист.

- Именно. Използвал е номера на социалната си осигуровка за телефонната сметка и е оставил адрес.

- Къде?

- Пощенска кутий в Бруклин. Ангажирана от фиктивна фир­ма в Делауер. И номерът на социалната осигуровка е фалшив.

- Обаче имаме телефона. Кажи на Родни да започне да рови за мястото и разговорите. На този етап не можем да вземем официална заповед, но провери дали Лон или някой друг няма да очарова някой съдия, който да позволи петсекундно про­слушване за запис на гласа.

Така щяха да могат да сравнят гласа с аудиофайла, изпратен им от информатора, и да потвърдят, че всъщност снайперистът използва телефона в момента.

- И накарай Фред Делрей да провери кой стои зад компани­ята.

- Добре. Няколко още неща.

„Още няколко неща“ - поправи го мислено Райм, но се въз­държа да го стори на глас. Достатъчно изтормози хлапето за днес.

- Репортерът, Де ла Руа, не е оставил нищо в хотела. Дошъл за интервюто с чанта или с куфарче, но са сигурни, че полици­ята го е взела заедно с телата.

Дали Поатие - ако наистина се появеше и беше склонен да сътрудничи - ще им осигури достъп до тези вещи?

- Още не съм говорил с камериерката за американеца, който ходил в деня преди стрелбата. Започва работа след половин час.

- Компетентно свършена работа, Пуласки. Нали си предпаз­лив? Да си мяркал онзи онзи форд „Мъркюри“ с типовете, дето пушат дрога?

- Не, но се оглеждам. А при вас как е?... А, чакайте. След като питате мен, значи сте им се изплъзнали.

Райм се ухили. Хлапето учеше бързо.

35.

- Значи Лидия не е проститутка - каза Амелия Сакс.

- Не - отговори Лон Селито, - преводачка е.

- И това не е прикритие за работата ѝ като компаньонка? Сигурен ли си?

- Напълно. При нея всичко е законно. Работи като преводач вече десет години за големи компании и адвокатски кантори. Въпреки това проверих: няма досие - нито в щата, нито във ФБР, нито в Националния информационен център за престъ­пленията. Изглежда Морено и друг път е работил с нея.

Сакс се изсмя кратко и скептично.

- А аз какво предполагах! Компаньонка, терористка. Братко мили! Ако работи законно, Морено не би я използвал за не­законни срещи, но вероятно знае нещо полезно. Сигурно има много информация за него.

- Би трябвало - съгласи се Селито.

И какво точно знаеше Лидия? Това се питаше Джейкъб Суон, седнал на предната седалка на своя нисан, паркиран в Мидтаун, докато слушаше разговора на двамата, защото отново подслушваше по 3G мрежата лесния за подслушване телефон на Амелия Сакс. Сега се радваше, че взривът в „Джава Хът“ не я беше изпепелил. Тази следа беше златна.

- От какви езици? - попита Сакс. Суон установи кой е чове­кът, с когото разговаря тя. Лон Селито, друго ченге от Нюйорк­ската полиция, осведомиха го от техническата служба.