lovech - Profesionalistite

- Да ти изглеждам стресиран? - попита Райм. Още преди години беше престанал да ползва респиратор и дишаше самос­тоятелно - едно от постиженията му като инвалид, с което най- много се гордееше. Обаче Том явно беше забравил - или прене­брегнал - този негов успех. - Не ми трябва.

- Да се надяваме. Но няма да навреди, нали?

Той нямаше отговор на въпроса. Погледна към Пуласки:

- И между другото, не е респиратор. Дишането е обмен на кислород и на въглероден двуокис. Вентилирането е вкарване на газ в дробовете. Така че е вентилатор.

Полицаят въздъхна:

- Добре, Линкълн.

Новобранецът поне се беше отърсил от досадния навик да нарича Райм „сър“ или „капитане“.

- Има ли значение? - попита младият офицер.

- Разбира се, че има - сряза го той. - Прецизността е ключът за всичко. Къде е бусът?

Другата задача на Том беше да осигури бус, оборудван за инвалиди. В момента Том още беше на телефона и каза намръ­щено на Райм:

- Пак съм на изчакване.

Явно помощникът му осъществи връзка и няколко мину­ти по-късно един микробус спря до тротоара близо до мяс­тото, където чакаха превозните средства от курортите. Бели­ят форд беше очукан и вътре вонеше на цигари. Прозорците бяха мръсни. Пуласки натовари багажа им отзад, докато Том подписваше формулярите и ги подаваше на слабия тъмнокож мъж, докарал превозното средство. Размениха си кредитни карти и малко пари в брой, после шофьорът си тръгна пеша. Райм се запита дали бусът не е откраднат. След това реши, че не е справедлив: „Сега си в различен свят, не си в Манхатън. Не бъди тесногръд.“

Том се настани на волана и поеха по пътя към Насау - двулентово шосе в добро състояние. Движението от летището беше натоварено, предимно с по-стари модели американски и японски автомобили, очукани камиони, микробуси. Нямаше почти никакви джипове, което не беше чудно в страна със скъп бензин, без лед, сняг или планини. Любопитното обаче беше, че макар движението да беше в лявата лента - Бахамите бяха бивша британска колония, - повечето автомобили бяха с ляв волан като американските.

Докато се придвижваха на изток, Райм забеляза покрай пътя магазинчета без табели, от които да става ясно какво продават или какви услуги предлагат, много неподдържани парчета земя, търговци, които предлагат плодове и зеленчуци от багажници­те на автомобилите си, но някак незаинтересовани да осъщест­вяват продажби. Микробусът подмина няколко големи къщи с огради - предимно старо строителство. Доста по-малки къщи и бараки изглеждаха изоставени, вероятно жертва на урагани, предположи Райм. Почти всички местни жители имаха много тъмна кожа. Повечето мъже бяха облечени с фланелки или с ризи с къс ръкав, джинси, памучни панталони или шорти. Же­ните носеха подобно облекло, но имаше и много с обикновени рокли на цветя или едноцветни.

- Ей! - задъхано възкликна Том, натисна рязко спирачката и успя да заобиколи една коза, без да преобърне целия им багаж.

- Погледнете само - обади се Пуласки и засне животното с камерата на мобилния си телефон.

Том се кланяше на бога, наречен джипиес и преди да стиг­нат до центъра на Насау, се отклониха от главния път и от на­товареното движение. Минаха покрай варовиковите стени на стара крепост. Пет минути по-късно болногледачът на Райм спря буса, който целият се тресеше заради лошото окачване, на паркинга на скромен, но добре поддържан мотел. Двамата с Пуласки предадоха багажа на едно пиколо и Том се запъти към рецепцията, за да ги регистрира и да разгледат достъпните час­ти на мотела. Върна се и докладва, че са приемливи.

- Част от форт Шарлот - оповести Пуласки, като прочете табелата до пътя, който водеше от мотела към крепостта.

- Моля? - попита Райм.

- Форт Шарлот. След построяването ѝ повече никой не е нападал Бахамите. Е, поне остров Ню Провидънс. На който се намираме.

- Аха - изсумтя Райм незаинтересовано.

- Погледнете това - каза Пуласки и посочи към застинал не­подвижно гущер на стената до входа на мотела.

- Зелен анолис, американски хамелеон. Бременна е.

- Моля?

- Бременна е. Очевидно.

- Шегувате се - засмя се младият офицер.

- Защо да се шегувам? - изръмжа Райм. - Какво смешно има в един бременен гущер?

- Няма. Просто се чудя откъде знаете.

- Защото пристигам в страна, която не познавам, а какво пише в първа глава на моята книга по криминология, новобра­нецо?

- Че трябва да познаваш географията, когато оглеждаш мес­топрестъпление.

- Трябваше да получа основна информация относно гео­логията, флората и фауната, която може да ни е полезна тук. Фактът, че не е имало нападения след построяването на форт Шарлот, за мен е безполезен, затова не си направих труда да го науча. Гущерите, папагалите, бирата „Калик“ и мангровите дървета обаче може би ще ни потрябват. Затова четох за тях по време на полета. А ти какво чете?