lovech - Profesionalistite

- Благодаря, Лон - прошепна тя. - Смята ли да ме изпрати на преглед?

- Не повдигна въпроса. Което не означава, че не смята.

За да започне работа в Нюйоркската полиция, човек тряб­ва да премине медицински преглед, но веднъж постъпил в полицията - за разлика от пожарникарите или от служители­те в „Спешна помощ“, - не му се налага да го прави отново, освен ако не разпореди по-висшестоящ или полицай не по­иска да спечели точки за повишение. Освен първия си меди­цински преглед преди години Сакс никога не беше ходила на профилактичен преглед. Единствените данни за артрита ѝ съществуваха в картона при личния ѝ ортопед. Майърс не би имал достъп до тях, но наредеше ли ѝ да се подложи на пре­глед, щеше да стане ясно колко сериозно е заболяването ѝ.

А това би било катастрофа.

- Благодаря ти, Лон.

Затвориха и Сакс застина неподвижно за момент и се зами­сли: сякаш случаят само донякъде беше свързан с тревогите около извършителите. Изглежда, не по-малко важно беше чо­век да се пази и от съюзниците си.

Сакс провери оръжието си отново и се запъти към вратата, упорито отказвайки да се предаде и да закуцука.

28.

Джейкъб Суон беше установил, че Амелия Сакс има мо­билен телефон с 3G. И това беше добра новина. По-трудно му беше да разбие кода и да слуша разговорите ѝ, отколкото при телефони с GPRS - общ пакет радиоуслуги - или 2G мрежи, но поне беше осъществимо, защото 3G телефоните имаха хубаво старомодно А5/1 гласово кодиране.

Не че техническият им отдел имаше право да върши такива неща, разбира се.

Обаче явно някъде нещо се беше случило, защото само де­сет минути, след като небрежно - и напълно теоретично, раз­бира се - обсъди въпроса с директора на Технически услуги и поддръжка, Суон се оказа омагьосан от мелодичния и доста секси глас на Сакс, който долиташе до него в ефира.

Вече разполагаше с много интересни факти. Някои конкрет­но свързани с разследването на случая „Морено“. Други по-об­щи, но също толкова полезни: например че въпросната Амелия Сакс има здравословни проблеми. Щеше да го запомни за бъ­дещо ползване.

Освен това получи тревожна информация: че другият следо­вател по случая, Линкълн Райм, е на Бахамите. Ето това може­ше да се превърне в наистина голям проблем. Когато го научи, Суон веднага позвъни на свои контакти на място - неколцина от пиячите на бира на дока - и направи някои уговорки.

Обаче за момента не можеше да се съсредоточи над това. Беше зает. Клечеше на неприятно смрадлива алея и човъркаше ключалката на служебния вход на някаква имитация на „Старбъкс“. Заведение, наречено „Джава Хът“. Носеше тънки гумени ръкавици - с телесен цвят, така че на пръв поглед ръцете му да изглеждат нормално.

Сутринта беше топла, затова му беше още по-топло заради ръкавиците и шушляковото яке. Потеше се. Не колкото Анет на Бахамите, но все пак...

И тази ужасна воня. Малките улички на Ню Йорк. Не може ли някой от време на време да ги залива с белина?

Най-сетне ключалката изщрака. Суон открехна вратата и надникна вътре. От мястото си виждаше канцеларията, която беше празна, кухня, в която един кльощав латинос се бореше със съдовете, и отвъд беше самото заведение. Не изглеждаше много пълно и той допусна, че тъй като кварталът е туристиче­ски - онова, което беше останало от Малката Италия, - оживле­нието ще е по-голямо през почивните дни.

Той се шмугна вътре, побутна притворената врата и прис­тъпи в канцеларията, където разтвори якето си и се постара но­жът да му е под ръка. А, ето го монитора, на който се виждаше коя охранителна камера следи ресторанта в момента. Камерата бавно обхождаше напред-назад с хипнотично черно-бяло изо­бражение. Щеше да се докопа до хубав образ на информатора, на пробойната на информация, когато се върне на единайсети май, датата, на която този негодник беше изпратил по интернет ЗСЗ за убийството в кабинета на прокурора. След това забеляза един ключ отстрани на монитора: 1-2-3-4. Натисна последното и екранът се раздели на квадранти.

О, по дяволите...

В ресторанта имаше четири камери и една от тях в момента записваше самия Суон, приклекнал пред компютъра. Снимаше само гърба му, но и това беше много тревожно.

Той бързо огледа компютъра и се притесни още повече, ко­гато установи, че е невъзможно да го разглоби и да открадне харддиска. Големият компютър беше закрепен за пода с метал­ни ремъци и огромни болтове.

Като че ли някой ще иска да краде вехтория на пет години с операционна система Windows HP. Оприличи машината на ръ­чен пластмасов миксер в сравнение с онова, което притежаваше самият той: кухненски робот за шестстотин долара с приставка за месене и за приготвяне на прясна паста.