lovech - Profesionalistite

Хората правят толкова жертви за страната, а колко малко ги ценят...

Вълшебника трябваше да поговори с нея, да разбере от как­во се беше отказала в името на страната си - от живота на еди­ния си съпруг, от здравето на другия.

Мецгър седна и се зачете в доклада, но установи, че не успя­ва да се съсредоточи. Проблемът с Морено го тормозеше.

Обадих се на разни места. Дон Брънс знае, разбира се. И неколцина други. Ние... се справяме...

Усилията им бяха напълно незаконни, разбира се, но освен това вървяха добре. Пушекът се разсея още повече. Той помо­ли Рут да повика Спенсър Бостън. След това прочете кодирано съобщение относно усилието да бъде провалено разследването.

Бостън пристигна след няколко минути. Беше с костюм и вра­товръзка както винаги. Като че ли старата разузнавателна школа си имаше дрескод. Известният мъж инстинктивно затвори врата­та. Мецгър видя как очите на Рут се впериха към кабинета за миг, преди тежката дъбова врата да се затвори с щракване.

- Какво имаш? - попита Метър.

Спенсър Бостън седна, понечи да отстрани влакънце от пан­талона си, което се оказа топче от плата. Престана да го дърпа. Той явно не беше спал много, което определено придаваше из­мъчен вид на човек над шейсетте. „А как ли изглеждам аз, по дяволите?“ - зачуди се Мецгър и потърка брадичката си, за да провери дали не е забравил да се обръсне. Беше.

Въпреки репутацията на Мецгър Бостън никога не се коле­баеше да му поднася лошите новини. Когато управляваш акти­ви в Централна Америка, получаваш такава закалка, че никакъв млад бюрократ, колкото и да е избухлив, не може да я одраска. Той отговори с равен глас:

- Нищичко, Шрив. Нищо. Проверих всяко влизане в регис­търа на заповедите за специални задачи. Служителите ни по сигурността проверяват всички изходящи имейли, всички еф ти пи сървъри и сървъри за ъплоуд. Сигурността в Хоумстед също. Никой освен хората в списъка не е свалял информация. Това означава, че някой вероятно я е отмъкнал от бюро тук, във Вашингтон или във Флорида, изнесъл я е тайно и я копирал на ксерокс или сканирал у дома или в „Кинко“.

В НРОС и свързаните с нея организации всяко фотокопиране и влизане в системата се записваше автоматично.

- В „Кинко“. Боже!

Административният директор продължи:

- Върнах се и прегледах проверката на персонала тук. Няма и намек, някой да е имал проблем с мисиите по ЗСЗ. По дяволи­те, повечето от хората ни знаеха прекрасно с какво се залавят, когато се присъединиха към нас.

НРОС беше създадена след единайсети септември, за да из­вършва целеви мисии, както и различни екстремни оперативни действия като отвличания, подкупи и други измамни и опасни задачи. Повечето служители преди това са били военни и бяха отнемали човешки живот по време на кариерата си, преди да се присъединят към НРОС. Изглеждаше невероятно някой от тях да промени мнението си и да се опита да провали тази опера­ция. А що се отнася до другите служители, Бостън имаше пра­во - повечето желаещи да започнат работа тук знаеха с какво се занимава организацията, преди да се включат.

Освен, разбира се, ако не се бяха включили тъкмо с тази цел. Като къртици. Презрени къртици.

- Трябва да продължим да търсим. И за бога, не може да до­пускаме повече изтичане на информация. Той вече знае твърде много.

Вълшебника.

Белите вежди на Бостън се свъсиха и той прошепна:

- Те няма... Това няма да ни повали, нали?

Мецгър болезнено съзнаваше, че няма никаква представа какво са намислили във Вашингтон, защото нямаше вест от чо­века след онова първо телефонно обаждане:

„Оказва се, че се водят някакви дискусии за намаляване на бюджета на разузнаването. Внезапно. Не разбирам защо...“

- За бога, Шрив. Не могат. Ние сме най-подходящите за тази работа.

„Така е. Обаче явно не сме най-подходящите да пазят такива тайни.“ - Това Мецгър не изрече на глас.

- Какво още знаеш за разследването, за полицията? - попита Бостън.

Мецгър стана предпазлив.

- Не много - отговори. - Още обикалят и душат. За всеки случай.

И погледна към вълшебния телефон с вградена капсула с ки­селина, която щеше да разтопи хардрайва му за броени секун­ди. На екранчето нямаше данни за получени съобщения. Той въздъхна.

- Всъщност според мен не се движат бързо. Имам имена­та на следователите и ги проверих. Ченгетата използват базов екип, за да не се набиват на очи, а не служители в Нюйоркската полиция. Действат тихомълком. Всъщност са само прокурорката Нанс Лоръл, още двама човека и технически персонал. Главното ченге е детектив Амелия Сакс и има един консултант криминолог Линкълн Райм. Пенсионирал се от полицията преди известно време. Действат от апартамента му в Ъпър Уест Сайд. Частен дом, не полицейски участък.