lovech - Profesionalistite

Райм използваше отскоро функциониращата си ръка, за да работи с микроскопа на „Бауш и Ломб“, с телефоните, с компю­търа и с уреда за измерване на плътността. Обаче още не я беше използвал за това: придърпа Сакс по-близо, хвана горнището на копринената ѝ пижама и плавно я издърпа през главата ѝ.

Сигурно щеше да се справи с копчетата, ако опиташе, обаче положението беше спешно и диктуваше друго.

Вторник, 16 май

III

Хамелеони

24.

Райм отиде с количката си от предната дневна на градската си къща до мраморното входно антре.

Доктор Вик Барингтън, специалистът по гръбначната трав­ма на Райм, го последва навън и Том затвори вратата към стаята и се присъедини към тях. Домашните посещения на специа­лист бяха от друга епоха и дори от друго измерение, но когато травмата е толкова голяма, че е по-лесно планината да отиде при Мохамед, тогава много добри лекари правеха точно това.

Барингтън обаче беше нетрадиционен в редица отношения. Черната му чанта беше раничка „Найк“, а от болницата беше дошъл с колело.

- Благодаря, че идвате толкова рано - каза Линкълн на ле­каря.

Беше шест и половина сутринта.

Райм харесваше този човек и реши да не го съди, и да не пита какво е било толкова „спешно“ и кое е било нещото, зара­ди което се бе наложило да отмени вчерашната им уговорка. Би въртял на шиш всеки друг лекар.

Барингтън току-що беше приключил последната група из­следвания преди операцията, насрочена за двайсет и шести май.

- Ще взема кръвните изследвания и ще погледна резултати­те, но не виждам никакви признаци за промяна от последната седмица. Кръвното налягане е нормално.

Това беше най-големият враг на пациентите със сериозно увреждане на гръбначния стълб - пристъп на автономна дисрефлексия можеше да предизвика покачване на кръвното наляга­не за броени минути и да доведе до удар и смърт, ако лекар или болногледач не реагира незабавно.

- Белодробният капацитет се подобрява след всеки преглед и съм готов да се обзаложа, че си по-силен от мен.

Барингтън не увърташе и когато Райм зададе следващия въ­прос, знаеше, че ще получи честен отговор.

- Какви са шансовете ми?

- Лявата ти ръка отново да функционира ли? Близо до сто­те процента. Присадките на сухожилия и електродите са доста сигурна работа...

- Нямах това предвид. Питам дали ще оживея след операци­ята, дали няма да се появят някакви катаклизмени пречки.

- А, това е малко по-различно. Тук ти давам деветдесет про­цента.

Райм се замисли. Хирургията не можеше да направи нищо за краката му, нищичко не можеше да поправи това, поне през следващите пет или десет години. Обаче той беше убеден, че за хората с увреждания нормалната работа с ръцете е ключът към нормалния живот. Никой не обръща особено внимание на хора­та в инвалидни колички, ако могат да вземат нож или вилица, или да се ръкуват. Обаче ако някой трябва да ви храни и да ви бърше брадичката, дори присъствието ви предизвиква неудоб­ство като пръски кал.

А онези, които не отместват поглед, ви удостояват със със­традателни погледи. Клетият, клетият!

Деветдесет процента... разумен процент да си върнеш огромна част от живота.

- Да го направим - каза Райм.

- Ако нещо в кръвните изследвания ме тревожи, ще ти кажа, но не го очаквам. Датата остава двайсет и шести май. Седмица след това можеш да започнеш рехабилитация.

Линкълн се ръкува с лекаря и после, докато той се отправя­ше към вратата, криминалистът каза:

- А, има едно нещо. Може ли предната нощ да пийна едно-две?

- Линкълн - обади се Том, - трябва да си в най-добрата си форма за операцията.

- Искам и настроението ми да е добро - промърмори той.

Лекарят изглежда се замисли.

- Не се препоръчва прием на алкохол четирийсет и осем часа преди подобна процедура... Но строгото правило гласи: в корема не трябва да има нищо след полунощ преди операцията. Какво става преди това не ме интересува особено.

- Благодаря ви, докторе.

След като той си тръгна, Райм отиде в лабораторията, където огледа белите дъски. Сакс приключваше с доклада на научено­то от Поатие предната вечер. Редактираше информацията, като използваше по-дебел маркер, за да представи по-новите данни.

Той се взира в дъските известно време. После се провикна:

- Том!

- Тук съм.

- Мислех, че си в кухнята.

- Е, не съм. Тук съм. Какво искаш?

- Искам да проведеш няколко телефонни разговора.

- С удоволствие - отвърна болногледачът му. - Но си ми­слех, че на теб ще ти е приятно сам да го направиш. - И поглед­на към функциониращата ръка на Райм.