lovech - Profesionalistite

- Не се съмнявам, ефрейторе.

- Затова се притесних, когато ми възложиха този случай, ако разбирате какво искам да кажа.

Мълчание, нарушено от силното тракане на ротативка в ухо­то на Райм.

Когато шумът престана, Поатие прошепна:

- Случаят „Морено“ тук е на сух док, капитане. Допускам обаче, че вие продължавате напред.

- Точно така.

- И допускам, че сте отправили обвинение в заговор.

Наистина го беше подценил.

- Точно така.

- Поразрових около онова име, Дон Брънс. Казахте, че е прикритие.

- Да.

- Няма никакви сведения в нашите бази-данни. Митница, паспортна служба, хотелски регистри. Обаче лесно може да се е промъкнал незабелязано на острова. Не е трудно. Две неща обаче може да ви бъдат полезни. Може да се каже, че не съм пренебрегнал случая изцяло. Разпитах свидетели, както ви ка­зах. Служителка в „Саут Коув Ин“ ми каза, че някой се обадил на рецепцията два дни преди пристигането на Морено, за да потвърди резервацията му. Мъж с американски акцент. Което озадачило служителката, защото телохранителят на Морено звъннал само около час преди това, също за да провери дали всичко е наред с резервацията. Кой е вторият обадил се човек - онзи във или от Америка - и защо толкова се интересува от пристигането на Морено?

- Имате ли номера?

- Казаха ми, че е с американски код. Но не разполагам е пъл­ния номер. Честно казано, предупредиха ме да не ровя повече да търся номера. Второто нещо е, че в деня преди стрелбата в хотела се появил човек, който задавал въпроси. Разговарял с една камериерка в апартамента, където щял да отседне се­ньор Морено, и питал дали навън постоянно има служители по поддръжката, дали апартаментът има завеси, къде е настанен телохранителят, въобще за движението на различни хора. До­пускам, че същият човек се е обадил, но не знам със сигурност, разбира се.

- Имате ли описанието му?

- Бял мъж, на около трийсет и пет, с къса коса, светлокестенява. И с американски акцент. Слаб, но атлетичен, така каза камериерката. Каза също, че приличал на военен.

- Това е нашият човек. Първо се е обадил, за да провери дали Морено ще пристигне. След това се е появил в деня преди стрелбата, за да огледа зоната около мишената. Някаква кола? Други подробности?

- Не, боя се, че няма.

Чу се някакво пиукане.

Райм го долови по линията и си помисли: „Мамка му, НРОС ни подслушват!“

Обаче Поатие поясни:

- Остават ми само няколко минути. Този сигнал предупреж­дава, че картата ми изтича.

- Мога аз да ви набера...

- И бездруго трябва да вървя. Надявам се, че това...

- Чакайте, моля ви - настойчиво го прекъсна криминалис­тът. - Разкажете ми за местопрестъплението. По-рано ви попи­тах за куршума. Това е основното за разследването...

Пауза.

- Снайперистът е стрелял три пъти от много голямо разсто­яние, повече от километър и половина. Двата изстрела не са улучили целта и куршумите са се раздробили на бетонната сте­на пред стаята. Куршумът, убил Морено, е намерен до голяма степен непокътнат.

- Само един ли? - объркано попита Райм. - Ами другите жертви?

- О, те не са застреляни. Изстрелът бил много мощен. Нат­рошил прозореца и по всички се посипали стъкла. Телохрани­телят и репортерът, интервюирал Морено, били зле нарязани и умрели от кръвозагуба на път за болницата.

Куршум за милиони.

- А металът? Гилзите?

- Помолих криминолозите да определят откъде е стрелял снайперистът. Но... - замълча. - Чинът ми е много нисък и те ми отговориха, че не им се занимава.

- Не им се занимава ли?

- Теренът би неравен, скалист бряг, който се претърсвал трудно. Възпротивих се, но вече беше взето решение случаят да не се разследва.

- Можете и сам да потърсите, ефрейторе. Мога да ви кажа как да намерите откъде е стрелял снайперистът - каза Райм.

- Е, както ви казах, случаят е прекратен.

Пиукане.

- Можете да потърсите някои съвсем простички неща. Снай­перистите оставят много следи, колкото и да внимават. Няма да ви отнеме много време.

Пиу, пиу...

- Не мога, капитане. Изчезналата студентка още не е наме­рена.

- Добре, ефрейторе, но, моля ви... - побърза да каже Райм, - изпратете ми доклада, снимки, резултатите от аутопсията. Ако мога да получа и дрехите на жертвите. Най-вече обувките. И... куршума. Куршумът наистина ми трябва. Ще бъдем много при­лежни по отношение на йерархията.

Пауза.

- О, не, капитане, съжалявам. Трябва да вървя.

Пиу, пиу, пиу...

Последното, което Райм чу, беше настойчивото тракане на ротативката и гласа на един изключително пиян турист, който каза: