lovech - Profesionalistite

- Момиче на повикване - озадачено изрече Лоръл.

Сакс очакваше да е по-изненадана. Информацията, че прос­титутка е съпровождала женената ти жертва в Ню Йорк, надали щеше да спечели симпатията на съдебните заседатели.

Още повече се изненада, когато прокурорката заяви хладно:

- Е, мъжете кръшкат. Можем да го изиграем фино.

Сигурно имаше предвид, че ще опита съдебните заседате­ли да бъдат предимно мъже, които вероятно няма да се отнесат толкова критично към изневярата на Морено.

Ако ме питате дали избирам случаи, които съм сигурна, че ще спечеля, детектив, отговорът е да...

- Така или иначе, това е добре за нас - продължи Сакс. - Може би не са прекарали цялото време в леглото. Може да я е завел на среща с приятел, може тя да е забелязала някой от НРОС да ги следи. Ако е професионалистка, ще имаме лосто­ве, с които да я накараме да говори. Надали ще иска да се ро­вим много в живота ѝ. - И додаде: - Възможно е обаче да не е компаньонка, а да е замесена в нещо различно, може би дори престъпно.

- Заради парите - кимна Лоръл към бялата дъска. - Именно. Мислех си за възможна терористична връзка.

Сакс си помисли: „Ти го установяваш, не фактите.“

- Но все пак... - кимна и тя към бялата дъска. - Никакво връ­щане в САЩ, банковите преводи, изчезването яко дим... Споме­наването, че ще вдигне някого във въздуха в Мексико.

- Може да значи много неща. Строителство, събаряне на сграда, например за някоя от кампаниите му за местна власт. - Въпреки това последиците от откритията явно я притесняваха.

- Шофьорът забелязал ли е някой да ги следи?

Сакс ѝ обясни, че според Фарада Морено се е озъртал не­спокойно.

- Знае ли дали Морено е забелязал нещо конкретно? - по­пита Лоръл.

- Не.

Нанс Лоръл плъзна стола си напред и впери поглед в бялата дъска със странно сходна поза на тази на Райм, когато паркира­ше инвалидната си количка пред схемите.

- И нямаме нищо за благотворителната дейност на Морено, което да го представя в добра светлина?

- Шофьорът го определи като джентълмен. И му дал щедър бакшиш.

Лоръл не търсеше точно това.

- Разбирам. - Погледна часовника си. Наближаваше еди­найсет през нощта. Тя се намръщи, сякаш бе очаквала да е по-рано. За момент Сакс наистина си помисли, че прокурор- ката се кани да работи цяла нощ. Обаче тя се зае да подрежда папките върху масата си и каза: - Ще се прибирам. - Погледна към Сакс: - Знам, че е късно, но ако искаш, може да напишеш бележките си относно сведения от детектив Делрей и да ги изпратиш...

- На сигурния сървър.

- Ако обичаш...

* * *

Райм движеше инвалидната си количка напред-назад пред изписаните бели дъски, заслушан в настойчивото стакато на Амелия Сакс, която пишеше.

Не изглеждаше доволна.

Линкълн Райм със сигурност не беше. Отново огледа дъски­те. Проклетите дъски. Целият случай се крепеше само на дву­смислени и спекулативни слухове.

Несигурна работа.

Никакви събрани, анализирани или подложени на анализ ве­ществени доказателства. Той въздъхна безпомощно.

Преди сто години френският криминолог Едмон Локар беше казал, че на всяко местопрестъпление се осъществява обмен между извършителя и местопрестъплението или между извършителя и жертвата. Може и да е невидима, но със сигур­ност съществува и трябва да бъде открита... ако знаеш къде да търсиш и ако си търпелив и прилежен.

Надали имаше по-уместно приложение на принципа на Локар от убийството на Морено. Стрелбата винаги оставя огромен брой улики: гилзи, патрони, следи от триене, следи от барут, стъпки, материални следи на мястото, от което е стрелял снай­перистът...

Райм знаеше, че такива улики съществуват, но не му бяха достъпни. Вбесяващо. С всеки изминал ден, по-дяволите - с всеки изминал час, те ставаха все по-незначителни, защото състоянието им се влошаваше, губеха чистотата си и вероятно дори биваха откраднати.

Райм очакваше с нетърпение да анализира събраните ве­ществени доказателства лично, собственоръчно, да ги разгледа, да ги докосне... Невероятно удоволствие, останало недостъпно за него твърде много трудни години.

Само че тази възможност изглеждаше все още неосъщест­вима, защото времето минаваше, а от никъде не получаваха ни­какви сведения.

Служител от Информационната служба се обади и съобщи, че в базата-данни е открил много „Дон Брънс“ или „Доналд Брънс“, обаче алгоритъмът за установяване на неясни връзки не е преценил нито един от тях като съществен. Този алгоритъм вземаше несвързани данни като имена, адреси, организации и дейности и с помощта на суперкомпютри се опитваше да наме­ри връзки помежду им, които традиционното разследване не би успяло да открие. Райм не беше силно разочарован от отрица­телния резултат. Не беше очаквал много. Правителствените аг­енти на това ниво - особено снайперистите - несъмнено често сменяха прикритието си, в повечето случаи плащаха в брой и се стараеха да не се набиват на очи.