lovech - Kadeto tegne mrak

— Значи ти всъщност си го виждал !?

— Да.

— Пасторът каза ли как се е сдобил с него?

Томас се поколеба.

— Да. Каза, че с доктор Асгримур намерили пръстена по време на похода с бурята и че докторът го носел, когато паднал от скалата. Баща ми го взел от пръста на Асгримур.

— Докато е умирал в подножието на скалата!?

Томас сви рамене.

— Явно. Не знам. Или тогава, или когато се е върнал с фермерите и го е намерил мъртъв. Но едва ли би успял да свали пръстена от ръката му тогава.

— Това не те ли шокира?

— Шокира ме, да — Томас преглътна. — Баща ми винаги е бил особняк. Но стана още по-ексцентричен след като докторът умря. Плашеше ме, изпитвах страхопочитание към него. И все още го изпитвам. Пък и…

— Да?

— Ами, не бих се изненадал ако е направил нещо толкова ужасно, като да издърпа пръстен от ръката на умиращ човек.

— А ако е извършил убийство?

Томас се поколеба. Магнъс погледна към адвокатката му. Тя слушаше внимателно, но оставяше Томас да говори. От нейна гледна точка, положението на клиента ѝ можеше само да се подобрява.

Балдур също слушаше внимателно, без да пречи на Магнъс.

Томас въздъхна дълбоко.

— Да. И това не би ме учудило.

— Той признавал ли е, че е убил доктора?

— Не. Никога.

— Но ти го подозираш?

— Вече да — каза Томас. — Първоначално изобщо не ми хрумна. Винаги съм вярвал на баща си за всичко. Но после започнаха да ме гризат съмнения. Надявах се да не съм прав, но все се питах: „Ами ако наистина е бутнал доктора?“

— А баща си попита ли?

— Не! Изключено! — беше очевидно, че последното нещо, което Томас би направил, е да влезе в пререкания с баща си. — Но един ден дочух нещо. Татко говореше с майка, няколко години, след като се разделиха. На сватбата на Бирна Асгримсдотир. Баща ми бе свещеникът на венчавката. С майка говореха колко била пропаднала Бирна. Татко каза: „Нищо чудно, след като убиха баща й.“ Не знам дали майка се усети. Нищо не каза. Разбрах, че татко е направил гаф по бързия поглед, с който стрелна майка веднага след този коментар. Той не знаеше, че съм там.

— Това не може да послужи като доказателство — каза Магнъс.

— Знам — призна Томас.

И несъмнено точно затова им го разказа. Магнъс все още смяташе, че Томас е станал свидетел на всичко. Но към тази тема щеше да се върне по-късно.

— Добре. А тогава защо отиде при Агнар?

— Може ли малко вода? — попита Томас.

За огромна изненада на Магнъс, самият Балдур отиде до вратата и поръча чаша вода. След минута в стаята влезе униформен полицай с кана и пластмасова чашка.

Томас благодарно утоли жаждата си. Подреди мислите в главата си.

— Агнар се свърза с мен. Познавахме се бегло, виждали сме се по купони, имаме общи приятели, нали знаеш как е в Рейкявик?

Магнъс кимна.

— Срещнахме се в едно кафе.

— Кафе Париж — каза Магнъс. Катрин му бе казала, че ги е видяла там.

Томас се намръщи изненадано.

— И какво? — подкани го Магнъс.

— Агнар каза, че един богат американец се свързал с него. Искал да купи пръстена на Гаукур. Аз се направих на ударен, но той не се отказа. Идвал чак от Хруни, където говорил с татко. Каза, че баща ми отрекъл пръстенът да е у него, но беше сигурен, че е излъгал.

— Каза ли как е разбрал?

— Да. Абсурдно е — Томас се усмихна, сякаш на себе си. — Каза, че татко изглеждал много по-млад, отколкото е. В Сагата за Гаукур, воинът, който носи пръстена, Улф някой си, бил на деветдесет години, но изглеждал много по-млад. Според Агнар, същото се случваше и с татко.

— Разбирам — каза Магнъс. — Наистина звучи абсурдно.

— Да. Проблемът беше, че аз се изсмях. Агнар още на момента разбра, че знам за какво говори.

— Но ти не си признал?

— Не. После ми излезе с теорията, че татко е убил доктор Асгримур. Аз естествено му казах, че греши. Но Агнар настояваше. Изглеждаше много сигурен в себе си. В общи линии, опита се да ме изнуди. Нас.

— Как?

— Каза, че ако татко не му продаде пръстена, за който Агнар щял да плати пребогато, ще отиде в полицията и ще ви разкаже всичко за пръстена и убийството на доктора.

— И ти какво?

— Обадих се на татко. Предадох му думите на Агнар.

— Той как реагира?

— Изобщо не се впечатли. Беше нелепо Агнар да мисли, че татко е убил доктор Асгримур. Но разбира се татко знаеше, че аз знам, че пръстенът е у него. Каза, че няма да се поддадем на блъфа на Агнар. Затова тръгнах да го търся. Отидох първо в университета, където един студент ми каза за вилата на езеро Тингвелир. Аз бях ходил там за едно интервю с бащата на Агнар, три години по-рано. Знаеш ли, че той беше министър?