lovech - Kadeto tegne mrak

— Не, заповядай — каза фермерът.

Старецът още беше в креслото, а жена му раздигаше чашките от кафето.

— Синът ти ми каза, че пасторът носел някакъв пръстен.

— О, да — каза майката.

— Какъв беше?

— Един потъмнял, мръсен, ама си личеше, че отдолу е златен. Много стар ще да е бил.

— Това беше венчалният пръстен на скрития мъж — обади се старецът. — Затова приятелят му умря! Откраднал е пръстена на скрития мъж! Глупец! И какво очакваш после? Аз съм изненадан, че и пасторът не се гътна, макар че като дойде тук, беше почти умрял от студ.

— Ти ясно ли видя скрития човек? — попита Магнъс.

— Не. Валеше сняг. Само го мярнах за малко.

— Но го позна, че е млад?

— Да. По движенията.

Магнъс погледна към Ингилейф.

— Може ли да е бил тринайсетгодишен?

— Не — каза старецът. — Беше доста висок. Пък и нали е бил женен. На тринайсет години е раничко за сватба, дори по онова време — заключи фермерът и изгледа Магнъс, убеден в правотата си.

— Томас беше най-високото момче в класа, когато бяхме на тринайсет — каза Ингилейф. — Поне метър и седемдесет и пет, ако не и повече.

Шкодата летеше обратно към Рейкявик.

— Значи може да е бил с тях тогава — каза Магнъс.

— Но полицията би разбрала за нещо такова, нали?

— Не е сигурно — отвърна Магнъс. — Провинциалната полиция не е имала причина да се съмнява, че е извършено убийство. Но ще проверя архивите. Сигурно ги държат в участъка в Селфос.

— Знаех си, че пръстенът е у Хакон! — каза Ингилейф.

— Така излиза. Макар че все още не мога да повярвам, че пръстенът наистина съществува.

— Фермерите са го видели на пръста му!

— Да. Точно преди да видят и някакъв елф.

— Не знам какво мислиш, но аз съм сигурна, че Хакон е убил баща ми и е взел пръстена. Няма друг вариант.

— Може и Томас да го е убил.

— Той е бил само на тринайсет години — каза Ингилейф. — А и беше добро момче. Виж, Хакон обаче…

— Ако Томас не е убил баща ти, поне е станал свидетел на убийството. Имаме доста да си поговорим с него.

— Не можем ли просто да се върнем в Хруни и да претърсим къщата на Хакон?

— Трябва ни заповед за обиск. Особено ако търсим доказателство, което ще влезе в съда. Но затова трябва да се върна в Рейкявик.

Движеха се много бързо. Пътната настилка беше отлична, но имаше много завои. Магнъс се бе засилил да изкачи едно възвишение и едва не се блъсна челно в бял джип БМВ, който хвърчеше в обратната посока.

— За една бройка! — погледна към Ингилейф да провери дали се е стреснала.

Тя се бе изправила в седалката си, и гледаше с леко свъсени вежди.

Телефонът ѝ иззвъня. Тя го вдигна веднага, погледна към Магнъс, измънка няколко пъти „да?“ и затвори.

— Кой беше? — попита Магнъс.

— От галерията — отговори Ингилейф.

Магнъс закара Ингилейф право в апартамента ѝ.

— Ще се видим ли довечера? — попита тя на слизане от колата. — Ще ти сготвя вечеря — усмихна се.

— Не знам — каза Магнъс. — Сигурно ще се наложи да работя до късно.

— Нищо, можем и късно да вечеряме. Ще очаквам да чуя какво става с разследването. Пък и… — Ингилейф се изчерви, — … ще се радвам да те видя.

— Не знам, Ингилейф…

— Магнус? Какво става?

— Има едно момиче. Колби. В Бостън.

— Нали те питах дали си имаш гадже и ти каза, че нямаш!

— И аз нямам — Магнъс се опита да подреди мислите в главата си. — Тя е бивше гадже. Определено.

— Значи?

— Ами… — Магнъс се оплете. Ингилейф стоеше на улицата и го гледаше как се гърчи. От усмивката й нямаше и следа.

— Да-а?

— Аз като Ларус ли съм?

— Какво!?

— Така де, мъж, с когото се виждаш, когато ти се…

— Когато ми се причука, това ли се опитваш да кажеш?

Магнъс въздъхна.

— Не знам какво се опитвам да кажа.

— Виж сега, Магнус: ти след няколко дни се прибираш в Щатите. Аз искам да прекарам възможно най-много време с теб, преди да си тръгнеш. Не е голяма сложнотия. Ако имаш проблем с това, кажи, да не си губя времето. Имаш ли проблем с това?

— Ами…

— Хич не ми отговаряй, защото като се замисля, аз имам проблем с теб — тя се извъртя и си тръгна.

— Ингилейф!

— Мъжете са такива тъпаци! — промърмори тя, докато отключваше.

Глава 29

— Пак ли някакъв шибан елф!?

Балдур не можеше да повярва. Магнъс го бе изкарал от стаята за разпити, където все още говореше с Томас. Балдур не обичаше да го прекъсват, но все пак склони и заведе Магнъс в кабинета си. Изслуша внимателно доклада му за разговорите с пастора и фермерите, но започна да губи търпение, когато Магнъс спомена за разказа на стареца с троловете, пръстените и скритите хора, които бил виждал.