lovech - Kadeto tegne mrak

Магнъс се усмихна; разпозна цитата от Сагата за Нял и го довърши:

— „По-хубави, откак съм ги познавал“.

Спряха в двора на фермата и към тях се насочи слаб, жилест мъж на петдесетина години, облечен в син гащеризон.

— Добро утро! — каза приветливо той, а тялото му потреперваше от вълнение, че му идват посетители. — С какво мога да помогна?

Сините му очи грееха на бледото му луничаво лице, а изпод вълнената шапка се подаваха кичури сива коса.

Ингилейф пое инициативата и представи себе си и Магнъс.

— Баща ми беше доктор Асгримур Хьогнассон, може би ще се сетиш. Падна от една скала и умря през 1992-ра, тук наблизо.

— О, да, спомням си много добре — каза фермерът. — Съчувствам ти, макар и на патерица. Ама защо стърчим тука? Я елате вътре да ви черпя по едно кафе!

В къщата Магнъс и Ингилейф се поздравиха и с родителите на фермера. Бащата — съсухрен като стафида старец — се размести в удобното си кресло, докато майката се зае с кафето и сладките. Една печка отопляваше всекидневната, която бе пълна с исландски дрънкулки, в това число и поне четири миниатюрни исландски знамена.

Имаше и огромен плазмен телевизор, колкото да не забравят, че наистина са в Исландия.

По-младият фермер, който ги бе посрещнал, се оказа най-приказлив. Казваше се Адалстейн и преди изобщо да го питат нещо, успя да разкаже за родителите си, за ергенлъка, за старата семейна ферма и най-вече за това колко непосилно трудно е да си фермер в наши дни.

Кафето беше превъзходно. Както и сладките.

— Адалстейн, можеш ли да ми разкажеш какво точно се случи в деня, когато открихте тялото на баща ми? — прекъсна го Ингилейф.

Адалстейн се впусна в подробно описание на премръзналия пастор, който почукал на вратата му и завел него и баща му до мястото, където Асгримур бил паднал. Докторът със сигурност бил мъртъв, толкова бил студен. Нямало признаци на съпротива, ясно било, че е нещастен случай. Полицаите не го питали нищо, по което да съди, че имат подозрения за убийство.

Докато синът говореше, майката доукрасяваше разказа му и поправяше по някоя неточност, а бащата седеше смълчан в креслото си, наблюдаваше и слушаше.

Магнъс и Ингилейф вече се изправяха да си тръгват, когато старецът се обади за първи път.

— Кажи им за скрития човек, Стайни.

— Какъв скрит човек? — Магнъс рязко погледна към бащата, а после към сина.

— Ще му кажа, татко, но отвън.

Адалстейн изведе Магнъс и Ингилейф на двора.

— Какъв скрит човек? — повтори Магнъс.

— Баща ми цял живот все скрити хора вижда, — каза Адалстейн. — Смята, че поне няколко елфа живеят около фермата ни. И това от векове. Нали знаеш как е? — приветливите му очи огледаха лицето на Магнъс за признаци на пренебрежение.

— Знам как е, да — каза Магнъс. Все пак, „Алфабрека“ означаваше „елфски баир“. В Исландия имаше спор каква точно е разликата между Скрития народ и елфите, но тук сигурно гъмжеше от представители и на двете раси. Какво можеше да се очаква? — И какво?

— Ами, той вика, че видял един скрит човек да притичва в другия край на долината, точно час преди пасторът да дойде.

— Скрит човек? Откъде знае, че не е бил простосмъртен?

— С майка решили, че е скрит човек, защото пасторът носел златен пръстен.

— Пръстен?

— Да. Аз не го видях, но пасторът си свалил ръкавиците да се стопли на огъня и нашите зърнали пръстена.

— И каква е връзката със Скрития народ?

Адалстейн пое дълбоко въздух.

— В нашия край се разказва стара легенда за един венчален пръстен. Торгерд, дъщерята на фермера в Алфабрека, пасяла овцете на един висок баир, когато към нея се приближил млад и красив скрит мъж. Тя избягала с него и двамата се оженили. Фермерът обаче се разгневил. Намерил Торгерд и я убил. След това погнал и скрития мъж. Той скрил венчалната си халка в една пещера, охранявана от кучето на трола. Фермерът отишъл да търси пръстена, но тролът го убил и го изял. След това Хекла изригнал и погребал цялата ферма в пепел.

Магнъс бе впечатлен от пътя, който бе изминала Сагата за Гаукур през вековете. Но основните елементи си бяха там: пръстенът, пещерата, кучето на трола.

— Значи баща ти мисли, че скритият човек е търсел пастора?

— Нещо такова.

— А ти какво мислиш?

Фермерът сви рамене.

— Не знам. Той каза на полицаите, ама те не му обърнаха внимание. Никой друг не бе видял мъжа да тича по хълма. Пък и нямаше причина един млад мъж да тича навън на студа. Не знам.

— Имаш ли нещо против да разпитаме баща ти за скрития човек?