lovech - Kadeto tegne mrak

Студът бе първото нещо, което наистина го шокира, когато за първи път стъпи в Америка на седем години. Родителите му бяха от град Сан Франсиско де Макорис в Доминиканската република. След като прекосиха с лодка канала Мона до Пуерто Рико и се сдобиха с фалшиви документи, бяха отлетели към Ню Йорк. Първите няколко години прекараха в северната част на Манхатън, където бащата на Диего работеше като „муле“. Хванаха го и го пратиха в затвора, където след десет години той умря. Майката се премести с Диего и двете му сестри при братовчедка си в Лорънс.

Там Диего започна кариерата си като наркопласьор, а после стана и горила, с което се справяше много успешно. Не беше толкова жесток, колкото другите момчета на Сото, но пък можеше да мисли, а това беше по-важното. Нямаше по-подходящ човек от Диего, който да намери едно бостънско ченге сред ескимосите и да го очисти.

Самолетът кацна и пътниците слязоха за нула време. Имиграционният контрол не беше проблем — погледнаха фалшивия американски паспорт на Диего и му биха един печат. В залата за пристигащи, той бързо се огледа и намери табелка с името на г-н Робъртс. Мъжът, който я държеше, беше набит и късо подстриган с нещо като руски акцент, макар че всъщност беше литовец. Той изведе Диего от летището и двамата се насочиха към един джип Нисан.

Имаха малко време да се подготвят за командировката на Диего, но Сото успя да разбере от доставчиците си кой върти бизнеса с дрога в Исландия и да установи контакт. Оказа се, че това са литовците — от някаква руска държава — и те се съгласиха да помогнат.

Диего се загледа в черната пустош. Сняг нямаше. Както и иглута. Нямаше и пукнато дърво. Вече го побиваха тръпки от това място.

След около половин час в джипа, те спряха на паркинга на един Тако Бел. Страхотно! Диего настоя да си вземе едно бурито, макар да беше още рано. Когато се върна в колата, на задната седалка го чакаше още един мъж. Беше около трийсетгодишен, също късо подстриган, с малки сини очички.

— Казвам се Лукас — представи се той със силен акцент, доста различен от руския, с който Диего бе свикнал в Бостън.

— Джо — каза Диего и се ръкува с него.

— Добре дошъл в Исландия.

— Носиш ли желязото?

Лукас се поколеба, но все пак издърпа един „Уолтър ППК“ от чантата си. Диего огледа оръжието. Приличаше на нормален ППК, но металът имаше синкав оттенък. Явно някакъв европейски модел. Беше в добро състояние, с изпилен сериен номер. Не беше револвер, но Диего смяташе да свърши работата набързо и да изчезне.

— И внимавай — каза литовецът. — В Исландия няма пистолети. Този е купен в Амстердам и вкаран тук.

— Освен ченгетата. Те имат пищови, нали?

— И те нямат. Само на летището.

Диего се усмихна.

— Ей това е работа! Муниции?

Лукас му ги подаде.

— Какъв е планът за бягство?

Лукас извади от чантата мобилен телефон.

— Ето. Първият номер в указателя е на „Карл“. Обади му се, когато искаш да изчезнеш. Ако всичко е точно, кажи: „Искам да говоря с Оскар“. Запомни ли? Иначе ще мислим, че куките са те пипнали и ще трябва да се оправяш сам.

— И после?

— Ще те пресрещнем и ще те изведем от Исландия.

— Колко бързо може да стане?

— Много бързо. Повярвай ми, ние не искаме да те хванат, но ако все пак това стане, не им казвай, че сме ти помогнали. Не искаме да започваме война с полицията.

— Ясно — каза Диего. — А къде да намеря Магнъс Джонсън?

— Знаеш ли как изглежда?

— Да.

— Тогава ти предлагам да почакаш пред полицейската централа, докато го видиш.

— Е, супер! Не можеш ли да поразпиташ малко? Разбери къде живее!

— Не — каза Лукас. — Ако застреляш полицай на улицата в Рейкявик, това ще е голям проблем. Много голям. И ако научат, че ние сме разпитвали за ченгето, големият проблем ще дойде при нас. Разбираш ли?

— Да де… — каза Диего.

— Добре. Сега ще те оставим в хотела, а после ще идеш на малкото летище в центъра да си наемеш кола. Срещу полицията има автобусна спирка. Предлагам ти да го причакаш там.

Арни беше грохнал. Не можеше да повярва колко уморително е да седиш на едно място толкова дълго време. Много се радваше, че се връща в Исландия, макар че биологичният му часовник напълно се обърка.

Беше тръпнал в очакване да разпита Исилдур. Намисли различни хитроумни стратегии, с които да го накара да признае, че Стив Джъб е убил професора. А и се надяваше да поразгледа Калифорния — искаше да види прословутата област Тринити. С малко късмет, щеше да мерне и някоя червена секвоя. В крайна сметка обаче Арни дори не стигна до Сан Франсиско, а прекара нощта на летището в хотел Холидей Ин и на следващата сутрин тръгна обратно към Исландия с прекачване в Торонто.