lovech - Kadeto tegne mrak

Магнъс се усмихна, като се сети.

Твърде много се вживяваше. Беше в Исландия по-малко от седмица, а вече започваше да разбира, че исландците имат по-спокойно отношение към секса, отколкото той. Той беше просто поредният… как се казваше? Художникът, приятелят на Ингилейф? Да, тя го харесваше, но по същия начин, както харесваше киселото мляко и сладоледа. А може би по-малко.

Магнъс трябваше да внимава. Да спиш със свидетел беше пълно табу в Америка и нещо му подсказваше, че Балдур няма да се зарадва, ако разбере. А и беше ли напълно сигурен, че тя е невинна?

Разбира се, че беше.

Но детективът в него му подсказваше нещо друго.

Глава 27

Този път пасторът на Хруни си беше вкъщи.

Появи се на вратата — огромен мъж с голяма рошава брада и гъсти черни вежди, които се свъсиха, когато пасторът видя Магнъс. Изражението му обаче коренно се промени, щом погледна с кого е дошъл той.

— Ингилейф!? Боже мой! Не съм те виждал, откак погребахме бедната ти майка! Как си, дете мое? — гласът на пастора беше приятен, звучен баритон.

— Много съм добре — отговори тя.

— На какво дължа това удоволствие?

Магнъс се обади:

— Казвам се Магнус Рагнарссон и работя с полицията в Рейкявик. Бих искал да ти задам няколко въпроса. Може ли да влезем?

Черните вежди отново се сключиха.

— Да, очаквах да пратят някого — каза пасторът. — Е, ще трябва да ви поканя, няма как.

Магнъс и Ингилейф се събуха и последваха пастора през коридора, който ухаеше на прясно сварено кафе. Въведе ги в кабинет, отрупан с книги. Освен бюро, в стаята имаше диван и кресло с изтъркана тапицерия. Ингилейф и Магнъс седнаха един до друг на дивана, а Хакон се настани в креслото. Магнъс с изненада забеляза колекция от дискове, сред които албуми на Пинк Флойд, Блек Сабат и Лед Цепелин.

Никой обаче не донесе кафе. А това се смяташе за неучтиво в Исландия. Бе прието да предложиш на гостите си сладки с кафе, особено ако джезвето беше на огъня.

Хакон се обърна към Ингилейф:

— Признавам, че очаквах полицията да дойде пак, но не разбирам защо ти си тук.

— Ингилейф иска да разбере нещо повече за смъртта на баща си — каза Магнъс.

— А, ясно. Нормално е да имаш въпроси, ти беше много малка, когато се случи тази трагедия. Но все пак не разбирам защо реши да ги зададеш сега. И то в присъствието на полицай.

— Знаеш ли, че синът ти е в ареста? — попита Магнъс.

— Да, чух по радиото. Но сте се объркали, младежо. Това е огромна грешка — дълбоките му очи проблеснаха към Магнъс. Пасторът беше по-млад, отколкото Магнъс очакваше. Косата му беше прошарена по слепоочията, а по лицето му се виждаха малки бръчици, но той изглеждаше по-скоро на четирийсет, отколкото на шейсет.

— В момента го разпитват в полицейската централа в Рейкявик — каза Магнъс. — И съм сигурен, че колегите ми ще искат да говорят с теб, след като приключат с разпита. Междувременно можеш да ни разкажеш какво стана на похода ви с доктор Асгримур, когато той умря.

Пасторът пое дълбоко въздух.

— Бих могъл да те пратя да четеш показанията ми. Естествено, имаше разследване. Разпитаха ме много подробно. Но ти сигурно не си била там, нали, миличка?

— Не — каза Ингилейф. — Мама отиде, но ние с Бирна бяхме на училище. Петур отказа да се върне от Рейкявик. Не дойде дори на погребението.

— Горкото момче — каза пасторът. — Така, ще отговоря на въпроса ти. Беше рано през май. С баща ти цяла зима бяхме работили по един проект — погледна въпросително към Ингилейф.

— Магнус е чел Сагата за Гаукур — каза тя. — И знае, че дядо ми е твърдял, че е намерил пръстена и пак го е скрил.

Тази нова информация накара пастора да се замисли за момент.

— Е, в такъв случай вие знаете, колкото и аз. С помощта на познанията ми в областта на исландския фолклор и указанията в сагата, доколкото ги има, ние стигнахме до три възможни скривалища за пръстена на Гаукур. Това беше вторият ни поход за сезона и времето беше прекрасно. Дори не проверихме прогнозата, а трябваше да го направим… Няколко години преди това, аз се бях натъкнал на една неизвестна местна легенда за пръстен, скрит в пещера, пазена от трол. Беше просто друг вариант на класическата история за момичето, което избягало с един елф, въпреки забраната на родителите си. Тази тема е типична за тукашния фолклор, но споменаването на пръстена ме изненада. В легендата е описано къде е пещерата и ние взехме една палатка и тръгнахме натам.

Магнъс се сети, че това е историята за Торгерд от записките на пастора, които бяха намерили сред нещата на Асгримур в къщата на Ингилейф.