lovech - Kadeto tegne mrak

— Ето, виж — Ингилейф посочи една карта, изписана с бележки и стрелки. — Тук са отивали през уикенда, когато татко умря. — На картата бе отбелязана пещера до един извор на десетина километра от изоставената викингска ферма в Стьонг.

Телефонът на Ингилейф иззвъня. Когато тя отговори, отсреща се чу развълнуван мъжки глас, но Магнъс не успя да го разпознае.

— Брат ми се обади — каза Ингилейф, когато затвори. — Двамата чужденци, които искаха да купят сагата, се появили в Неон. Американец и англичанин. Разпитвали за пръстена, но Петур ги отсвирил.

— Предполагах, че ще проявят малко такт и ще ви оставят на мира.

— И Петур на това се надяваше — каза Ингилейф. — Забрани ми да им казвам каквото и да било.

— Ти ще говориш ли с тях?

— Не. И няма да купят сагата на никаква цена, ако изобщо мога да я продам. Петур няма да отстъпи и аз съм съгласна с него. — Ингилейф погледна часовника си. — Стана почти седем. Пасторът трябва да се е прибрал. Хайде да проверим.

Върнаха се в Хруни, но когато звъннаха на вратата, никой не им отвори. Колата на пастора все още беше в гаража. Огледаха околните хълмове с надеждата да видят самотна ходеща фигура. Ниското слънце грееше с мека, чиста светлина, която сякаш подчертаваше всеки детайл от пейзажа и подпалваше снега по далечните била в розови пламъци. В далечината кръжаха два гарвана, а вятърът носеше граченето им над долината. Но никъде нямаше и следа от човешко същество.

— Кога се стъмва? — попита Магнъс. — Към девет и половина?

— Не знам, каза Ингилейф. — Там някъде. Денят вече расте.

— Гладна ли си?

Ингилейф кимна.

— Знам къде ще ни нахранят в селото.

— Хайде, тогава. След това пак ще се върнем.

— А после към Рейкявик, така ли?

Магнъс кимна.

— Може — каза Ингилейф. — А може и… — тя се усмихна. Сивите ѝ очи заиграха под русия бретон. Изглеждаше възхитително.

— Какво?

— Може и да се видим с пастора утре сутринта.

Магнъс се събуди рязко. Потеше се. За момент не успя да се сети къде е. Огледа се из стаята — непознат прозорец и тънки завеси, озарени от луната.

Една ръка докосна неговата.

Обърна се и видя жената в леглото до него — Ингилейф.

— Какво има, Магнус?

— Сънувах нещо.

— Нещо лошо ли?

— Мхм.

— Разкажи ми.

— Не, няма нужда.

— Магнус, искам да знам какви кошмари сънуваш — Ингилейф се подпря на лакти. Гърдите ѝ бяха красиви сенки на слабата лунна светлина. Магнъс видя загрижената полуусмивка на лицето ѝ. Тя докосна бузата му.

И той ѝ разказа. За кошмарите със супермаркета, О’Мали, наркодилъра; за малката уличка, кофите за боклук, плешивия дебелак и хлапето, което бе издъхнало.

Тя го изслуша внимателно.

— Често ли ти се присънват тези неща?

— Не — каза Магнъс. — Поне доскоро. Но след втората престрелка…

— Но тези мъже са се опитали да те убият, нали?

— О, да. За това нямам никакви угризения — каза Магнъс. — Поне докато съм буден. — Той удари с юмрук по леглото. — Това е пълна безсмислица. Не знам защо се връзвам толкова.

— Защото си извършил убийство — каза Ингилейф. — Наложило се е да го направиш, нямал си друг избор, но все пак съвестта те гризе. Ако не беше така, ти нямаше да си човек. А ти си човек, нищо че се мислиш за голямо кораво ченге. В противен случай не бих те харесвала.

Тя сложи глава върху гърдите му. Той я придърпа плътно към себе си.

Целунаха се.

Той се раздвижи.

След това, тя веднага заспа. Но Магнъс не успя. Лежеше неподвижно по гръб, вторачен в тавана.

Ингилейф бе права за сънищата, разбира се. Той трябваше да ги очаква, да ги приеме. Тази идея го унесе.

Но изведнъж се сети за Колби, която се криеше бог знае къде, за да спаси живота си. Не трябваше ли да се чувства виновен и за това?

Погледна към Ингилейф. Очите ѝ бяха затворени; дишаше леко и равномерно. Дори в сумрака на стаята, Магнъс можеше да различи белега на веждата ѝ.

Колби бе категорична, че няма шанс да спасят връзката. Всъщност, една нощ с красива исландка беше съвсем логичен начин за Магнъс да си оправи вкуса. Много по-добре, отколкото да се напие и да нощува в ареста. Проблемът беше, че като погледнеше към Ингилейф, той изобщо нямаше чувството, че става дума само за една нощ. Харесваше я. Много я харесваше.

И по някаква глупава причина, това го караше да се чувства сякаш е предал Колби.

След Хруни бяха отишли в единствения хотел във Флудир. Оказа се, че там готвят отлично. Вечеряха без да бързат и гледаха как долината в краката им изчезва в мрака. След това се бяха прибрали пеша до къщата на Ингилейф, следвайки рекичката, която минаваше през селото. Вечерта им завърши в детската стая на Ингилейф.