lovech - Kadeto tegne mrak

Магнъс кимна.

— Отидох до езерото. Казах на Агнар, че баща ми няма никаква представа за какво става дума. Призовах го да не ни изнудва.

— Призова го, — прекъсна го Магнъс, — или го заплаши?

— Призовах го. Казах му, че ако продължава да ни изнудва, клиентите му със сигурност няма да се доберат до пръстена. Един вид признах, че пръстенът е у татко.

— Как реагира Агнар?

— Погледа ме замислено няколко секунди, а после каза, че щом татко е толкова упорит и не иска да даде пръстена по свое желание, аз трябва да го открадна от него. По този начин нямаше да го вкарат в затвора.

— Ти какво каза?

— Че ще си помисля.

Магнъс повдигна вежди.

— Агнар имаше право. Аз знаех, че татко никога не би се простил с пръстена, но не исках да отива в затвора. Знаех къде го държи и можех без проблем да го взема и да го продам на Агнар.

— Това ли направи?

— Да открадна пръстена? Не. Прибрах се вкъщи и седнах да помисля. В крайна сметка реших да кажа на татко какво е предложил Агнар и му се обадих.

— Какво каза баща ти?

— Ядоса се. Ама много.

— На теб ли?

— И на Агнар, и на мен. Как съм могъл да призная, че пръстенът е у него! Изобщо не беше благодарен, че съм се застъпил за него, че му се обадих, вместо да открадна пръстена… — гласът на Томас бе изпълнен с гняв. — Направо си изтърва нервите.

— Ти как реагира?

— Аз… посърнах. Пих едно да се поуспокоя — Томас направи кисела гримаса. — Всъщност изпих почти цяла бутилка уиски. На другата сутрин се събудих по обяд, но все още не знаех какво да правя. Тогава чух по радиото, че Агнар е убит.

Томас преглътна.

— За какви часове говорим? — попита Магнъс. — Кога точно се прибра от езерото Тингвелир?

— Някъде към пет и половина, както казах на колегата ти — очите на Томас се стрелнаха към Балдур.

— А кога се обади на баща си?

— Половин-един час по-късно.

— Значи между шест и шест и половина. — Магнъс трябваше да зададе и най-логичния въпрос. — Излиза, че баща ти е имал време да отиде до езерото още същата вечер. И да затвори устата на Агнар. Така ли?

Томас не отговори.

— Кажи де!

— Не знам — отвърна той. Но беше явно, че тази мисъл е минавала и през неговата глава.

— Още един въпрос — каза Магнъс. — Къде е скрит пръстенът?

Глава 30

— Браво! — каза Балдур, докато двамата с Магнъс крачеха бързо към кабинета му след разпита. Не се усмихна, дори не погледна към Магнъс, но той знаеше, че похвалата е искрена.

— Ще арестуваме ли Хакон? — попита Магнъс.

— Полицията в Селфос ще го задържи и ще ни го изпрати тук за разпит — каза Балдур. — Те могат да реагират по-бързо. И ще им кажа да потърсят проклетия пръстен. — Посегна към бравата на кабинета си. — Искам и ти да присъстваш, докато разпитвам Хакон.

— Като се свържеш с полицията в Селфос, можеш ли да ги помолиш да проверят докладите си за смъртта на доктор Асгримур през 92-ра? — попита Магнъс.

Балдур се поколеба, но после кимна.

Когато Магнъс се върна на бюрото си, там го чакаше Арни. Изглеждаше съсипан от умора.

— Как я кара Губернаторът? — закачи го Магнъс.

— Много смешно! Чувам, че тук имаме развитие.

— В момента Балдур говори с полицията в Селфос да арестуват пастора на Хруни.

— Той ли мислиш, че е убил Агнар?

— Или той, или Томас — каза Магнъс. — Много скоро ще разберем.

— Значи Исилдур и Стив Джъб са невинни?

— Така излиза.

Магнъс обясни на Арни какво се е случило, докато той е летял на десет хиляди метра над земята.

Магнъс бе подготвен да чака поне три часа, преди да доведат Хакон, но само след трийсетина минути в стаята влезе Балдур. Лицето му приличаше на буреносен облак.

— Офейкал е! — каза той.

— С колата ли? — попита Магнъс.

— Естествено!

— А пръстенът?

— Ако изобщо го е имало, вече го няма.

Последните двайсет и четири часа бяха изпълнени с разочарования за Исилдур. Започваше да се съмнява в Аксел, частният детектив, когото бе наел. Петур Асгримссон се оказа главозамайващо неуслужлив, сестра му Ингилейф сякаш бе изчезнала вдън земя, а Аксел не бе успял да разбере нищо от тъй наречените си връзки в полицията. Томас Хаконарссон беше арестуван за убийството на Агнар, имаше доказателства, че е бил при езерото в деня на убийството, но полицията отказваше да повярва, че пръстенът не е просто мит.

Тъпаци!

С Гимли чакаха обаждане от Аксел в хотел Борг. Въпреки че се бяха сближили толкова много във виртуалния свят, те нямаха почти нищо общо в реалния. Исилдур препрочиташе Сагата за Волсунгите, а Гимли гледаше повторение на някакъв хандбален мач. Беше обяснил на Исилдур, че когато е в чужбина, винаги гледа местните спортове по телевизията.