lovech - Kadeto tegne mrak

Вече било почти полунощ, когато той чул шум от стъпки, идващи откъм върха. Но видял само един човек: Гаукур. Той разказал на Асгримур какво се е случило. Гаукур и Исилдур били на ръба на кратера на върха на вулкана, Исилдур извадил Пръстена от кутията му и понечил да го хвърли в кратера, но явно не можел. Казал, че Пръстенът е много тежък. Гаукур го подканил да го хвърли, но Исилдур се разгневил и надянал Пръстена. После се обърнал и преди Гаукур да успее да го хване, скочил в кратера.

„Поне Пръстенът е унищожен“, казал Асгримур. „Но на много висока цена.“

След тази случка Гаукур се променил. Станал суетен и сприхав, коварен и алчен. Но пък бил още по-силен и смел в битка и имал страховита слава. Въпреки всичко, млечният му брат Асгримур му останал верен. Често вземал страната на Гаукур в ожесточените спорове, които той водел на всяко годишно събрание на Алтинга в Тингвелир.

Гаукур се оженил за Ингилейф. Тя била мъдра и красива жена. Имала особен нрав, но обикновено не го проявявала. Тя забелязала промяната в Гаукур и това не ѝ харесало. Забелязала също и че Гаукур прекарва много време в Стейнастадир, чифликът на съседа му, Кетил Бледия.

Кетил Бледия бил добър фермер, умен, миролюбив и талантлив стихоплетец. Бил любимец на всички, освен на жена си. Тя се казвала Хелга. Имала руса коса и дълги крайници, презирала съпруга си и се възхищавала от Гаукур.

Между двете ферми, в земята на Кетил Бледия, имало блато. През зимата било пълно с вода, но през лятото там виреела чудесна трева. Една пролет Гаукур решил да пасе кравите си на тази морава и изпъдил добитъка на Кетил от нея. Кетил Бледия възразил, но Гаукур не му обърнал внимание. Кетил не реагирал по никакъв начин. Хелга все го хокала, задето бил толкова слабоволен.

Един летен ден, на връщане от Алтинга в Тингвелир, Гаукур минал покрай чифлика на Кетил Бледия. Видял един от неговите роби, който не съумял да му стори път навреме и затова Гаукур му отрязал главата. За пореден път Кетил Бледия не направил нищо.

Хелга отново се нахвърлила срещу Кетил. Хокала го от сутрин до вечер и се кълняла, че повече няма да дели ложето му, ако Кетил не поиска компенсация от Гаукур.

И така, Кетил Бледия отишъл в Стьонг да говори с Гаукур.

„Идвам да искам компенсация за незаконното убийство на моя роб“, казал Кетил.

Гаукур изсумтял: „Убийството му беше напълно законно. Той запречи пътя към дома ми и не ме пусна да мина.“

„Аз разбрах, че друго е станало“, казал Кетил.

Гаукур се изсмял: „Ти разбираш много малко, Кетил. Всички знаят, че всяка девета вечер тролът от Бурфел те използва като жена.“

„Както знаят, че ти няма да станеш баща, защото дъщерите на трола са те скопили!“ отвърнал Кетил. По това време Гаукур и Ингилейф нямали деца.

Тогава Гаукур грабнал брадвата си и след кратка схватка отрязал крака на Кетил Бледия. Кетил рухнал мъртъв на земята.

След това Гаукур започнал да посещава още по-често чифлика на Кетил, където вече се разпореждала Хелга. Братята на Кетил поискали компенсация от Гаукур, но той отказал да плати, а млечният му брат Асгримур го подкрепил.

Ингилейф ревнувала и била решена да спре Гаукур. Тя говорила с Тордис, жената на Асгримур, и ѝ казала една тайна: Исилдур не бил скочил в кратера на Хекла, заедно с Пръстена. Той бил убит от Гаукур, който взел Пръстена и бутнал брат си в бездната. Гаукур скрил Пръстена в малка пещера, пазена от кучето на един трол.

Тордис разказала на мъжа си какво е чула от Ингилейф. Асгримур не ѝ повярвал. Но същата нощ го споходил сън: бил с група мъже в голяма зала и една стара магьосница го сочела с пръст: „Исилдур се опита, но не успя да унищожи Пръстена и загуби живота си заради него. Сега е твой ред да намериш Пръстена и да го хвърлиш в устата на Хел.“

Да убиеш човек, без да си признаеш, било голямо престъпление. Въпреки, че вярвал на съня си, Асгримур нямал доказателства, с които да обвини Гаукур, а и Гаукур не бил човек, когото да обвиняваш без доказателства. Затова Асгримур отишъл при съседа си Нял, мъдър човек на закона, за да потърси помощ. Нял му казал, че не може да докаже нищо пред Алтинга. Но му предложил да заложат капан.

Асгримур казал на Тордис, а пък тя — на Ингилейф, че Исилдур тайно му е подарил един шлем, когато се е върнал от Норвегия. Шлемът бил на Фафнир, син на Хрейдмар, и бил възпят в легендите. Асгримур го държал скрит в стара плевня на края на чифлика си в Тонг.