lovech - Kadeto tegne mrak

— Или е у някой друг — добави замислено Магнъс.

Загледа се през прозореца към езерото и ниските заснежени върхове в далечината. И тогава се сети.

— Хайде, Арни. Връщаме се в Рейкявик.

Глава 13

Галерията на Сколавьордустигур отваряше само за два часа в неделя и докато Магнъс и Арни стигнат там, вече бе затворено. Магнъс погледна през витрината и видя една фигура, работеща на бюрото в дъното на галерията.

Почука по стъклената врата. Ингилейф се появи с раздразнено изражение. Раздразнението й нарасна още повече, когато видя кой я безпокои.

— Затворено е.

— Не сме дошли да пазаруваме — каза Магнъс. — Имаме няколко въпроса.

Ингилейф видя мрачното изражение на лицето му и ги пусна да влязат. Заведе ги при бюрото си, което беше покрито със счетоводни документи, затиснати с калкулатор. Седнаха срещу нея.

— Прадядо ти се е казвал Исилдур, нали? — попита Магнъс.

— Да.

— А баща ти — Асгримур?

Ингилейф се смръщи. Белегът се открои над веждата ѝ.

— Явно знаеш как се казвам.

— Това са интересни имена.

— Не особено — каза Ингилейф. — Освен може би Исилдур, но това го обсъдихме.

Магнъс не каза нищо. Остави мълчанието да си свърши работата. Ингилейф започна да се изчервява.

— Да имаш роднина на име Гаукур?

Ингилейф затвори очи, въздъхна и се облегна назад. Магнъс чакаше.

— Намерили сте сагата значи — каза тя.

— Само превода на Агнар. Трябваше да предположиш, че рано или късно ще я намерим.

— Всъщност, в нашия род избягваме името Гаукур.

— Това е разбираемо. Но защо не ни каза?

Ингилейф се хвана за главата.

Магнъс чакаше.

— Прочете ли я цялата? — попита тя.

Магнъс кимна.

— Да, трябваше да ви кажа. Глупаво постъпих. Но щом си чел сагата, може би ще разбереш защо не ви казах. Семейството ми я пази в тайна от векове.

— Докато не си се опитала да я продадеш.

Ингилейф кимна.

— Опитах се, да, и горко съжалявам за това.

— Защото се стигна до убийство ли?

Ингилейф пое дълбоко въздух.

— Да.

— И сагата наистина е останала в тайна толкова много години?

Ингилейф кимна.

— Почти. Имало е един пропуск преди няколкостотин години. Докато се родил баща ми, сагата била предавана само от баща на първороден син или, в някои случаи, първородна дъщеря. Баща ми реши да я прочете на всичките си деца. Дядо ми не беше доволен от това. Но всички дадохме обет да пазим тайната.

— Оригиналът у теб ли е още?

— За съжаление се разпадна на парчета. Но имам чудесно копие, направено през седемнайсети век. Размножих го и го дадох на Агнар за превод; сигурно е някъде из документите му.

— И как така реши да продадеш сагата, след толкова векове потайност?

Ингилейф въздъхна.

— Както можеш да си представиш, хората от рода ни винаги са били вманиачени на тема исландски саги, особено нашата. Въпреки че баща ми беше лекар, той бе най-вманиачен от всички. Беше убеден, че пръстенът от сагата все още съществува и непрестанно бродеше из долината на река Тьорса, където бил чифликът на Гаукур, за да го търси. Разбира се, не го намери, но пък намери смъртта си. Падна от една скала в лошо време.

— Съжалявам — каза Магнъс. И въпреки че Ингилейф го бе излъгала, наистина съжаляваше.

— Това настрои всички ни срещу сагата. Брат ми, чийто мозък татко промиваше, докато превърне сина си в същия маниак, не искаше повече да чуе за нея. Сестра ми никога не е била много запалена. Според мен, мама винаги е смятала сагата за малко странна и мислеше, че тя е виновна за смъртта на татко. От всички, аз се настроих най-малко срещу сагата — записах да уча исландска литература. И така, когато отчаяно ми потрябваха пари, реших, че само мен ще ме е грижа ако продадем сагата.

— Галерията е на път да фалира. Всъщност, вече фалира. Трябват ми пари и то много. Когато мама умря миналата година, говорих с брат си и сестра си за продажбата на сагата. Бирна, сестра ми, не даваше и пет пари за нея, но брат ми Петур беше против сделката. Каза, че сме само пазители на сагата и нямаме право да я продаваме. Бях изненадана, но в крайна сметка Петур склони при условие, че продажбата се пази в тайна и сагата не вижда бял свят. Мисля, че и той си има парични проблеми. То кой ли няма в наши дни?

— Той какво работи?

— Собственик е на барове и клубове. Ходил ли си в „Неон“?

Магнъс поклати глава. Ингилейф се намръщи на невежеството му.

— Това е най-известният клуб в Рейкявик — каза тя.

— Не се и съмнявам. Просто съм тук отскоро — отвърна Магнъс.