lovech - Kadeto tegne mrak

Один, първият сред боговете, с нежелание дал Пръстена на човек, наречен Хрейдмар, като компенсация за убийството на сина му. Пръстенът бил извлякъл огромни магически сили от Один. След това Пръстенът попадал в ръцете на различни пазители и ги покварил до един, включително сина на Хрейдмар, Фафнир, който се превърнал в дракон; героя Сигурд; валкирията Бринхилд и синовете на Сигурд, Гунар и Хогни. Навсякъде, където се появял, Пръстенът оставял диря от предателство и убийства, докато накрая Гунар не го скрил в река Рейн, за да не може тъстът му Атли да се добере до него.

Пръстенът останал в реката векове наред. В края на краищата, попаднал в ръцете на Улф Ногорез.

Когато Трандил се върнал в Норвегия, той бил променен човек: потаен, хитър и себелюбив. Започнал да тормози Ерлендур и една вечер, в пристъп на пиянски гняв, се нахвърлил срещу него. Ерлендур извадил късмет и успял да го убие.

Ерлендур щял да вземе Пръстена, но Гандалф предявил претенции върху него. Още същата вечер го сложил на пръста си и веднага се почувствал различно: млад, силен… и алчен.

В късните доби на нощта една магьосница от Севера почукала на вратата на Гандалф да моли за подслон. Тя видяла, че Гандалф носи Пръстена и, обзета от ужас, се опитала да избяга, но Гандалф я спрял. Искал да разбере какво толкова е видяла.

Тя му казала, че Пръстенът крие чудовищна сила. Той щял да обсебва всеки, който го носи, докато не попадне в ръцете на достатъчно могъщ човек, който да завладее целия свят, да унищожи всичко добро на него и по земята да възцари вечен мрак.

Гандалф се угрижил. Той усещал действието на Пръстена върху себе си, но все още не бил омагьосан от него. Веднага свалил Пръстена и казал на магьосницата, че ще го унищожи. Тя казала, че това може да стане само по начина, предсказан от Андвари: трябвало да бъде хвърлен в устата на Хел.

„Кажи ми, жено, къде е Хел?“

„Това е една планина в земята от огън и лед“, отвърнала магьосницата.

„Аз знам къде е“, обадил се Ерлендур. „Трандил ми описа мястото. Става дума за Хекла, голям вулкан, близо до чифлика му в Стьонг.“

И така, Гандалф решил никога повече да не носи Пръстена и да го пази за Исилдур. Казал на племенника си да занесе Пръстена до Хекла в Исландия и да го хвърли в недрата на вулкана.

Същата нощ Исилдур сънувал как предвожда славна армия през Англия и печели камари съкровища. Събудил се преди изгрев и си надянал Пръстена. Веднага се почувствал по-висок, по-силен, неуязвим. Тогава решил да плячкоса още по-големи богатства в чужбина.

Отишъл при Гандалф и помолил графа да му даде един кораб и разрешение да поведе воините си към Англия. Гандалф видял, че Исилдур носи Пръстена, и му заповядал да го свали. Исилдур усетил мощен прилив на гняв. Грабнал една брадва, но точно преди да разцепи главата на чичо си, Ерлендур му излязъл в гръб и го сграбчил.

Последвала схватка. Ерлендур викал: „Спри се, Исилдур! Ти не си на себе си! Пръстенът е виновен! Ще ме накараш да те убия, както убих и баща ти!“

Исилдур почувствал прилив на сила и отблъснал Ерлендур. Вдигнал брадвата високо над беззащитния си братовчед. Но когато го погледал — приятеля, с когото споделял толкова приключения цяло лято — Исилдур се спрял. Захвърлил брадвата и свалил Пръстена от ръката си. Върнал го обратно в кутията му и веднага заминал за Исландия.

Върнал се в родния си край с Пръстена и заграбените съкровища. Гаукур вече управлявал фермата Стьонг и бил сгоден за жена на име Ингилейф. Когато Асгримур разбрал, че Исилдур се е върнал, отишъл до Стьонг да посрещне млечния си брат. Исилдур разказал на братята си за приключенията си в Норвегия и Балтийско море. После им разказал всичко за Пръстена на Андвари и за указанията на Гандалф да го хвърли във вулкана Хекла. Описал чувството за огромна мощ, което го обзело, когато си сложил Пръстена, както и постоянното изкушение да си го сложи пак. Казал, че възнамерява да занесе Пръстена в планината още на следващия ден и помолил Гаукур и Асгримур да го придружат, за да е сигурен, че ще изпълни задачата.

Вулканът Хекла имал зловеща слава и никой не го бил покорявал преди. Но тримата братя били смели и непоколебими и по изгрев-слънце тръгнали към вулкана. На втория ден вече били почти на върха, когато Асгримур паднал в едно дере и си счупил крака. Не можел да продължи нататък, но се съгласил да изчака братята си да се върнат от върха.