lovech - Kadeto tegne mrak

— Дай да погледна.

Арни подаде сагата на Магнъс. Беше около сто и двайсет страници, прясно разпечатани, на английски. На корицата пишеше: „Сага за Гаукур, превод: Агнар Харалдссон“.

Магнъс запрелиства сагата, преглеждайки текста. На втора страница очите му се заковаха на една-единствена дума.

Исилдур.

— Арни, виж! — отвори сагата на други места: Исилдур. Исилдур. Исилдур. Исилдур.

Името се появяваше по няколко пъти на всяка страница. Исилдур не беше епизодик в тази сага, той беше главен герой.

— Иха! — възкликна Арни. — Трябва да я занесем на лаборантите да я изследват.

— Първо аз ще я прочета, — каза Магнъс, — после ще я дам на лаборантите.

Той седна в едно удобно кресло и започна да чете, като внимателно подаваше всяка завършена страница на Арни.

Глава 12

Исилдур и Гаукур били двама братя, които живеели във ферма, наречена Стьонг. Исилдур бил силен и смел, чернокос. Имал заешка устна и някои хора го смятали за грозен. Бил изкусен дърворезбар. Макар и две години по-малък от брат си, Гаукур бил още по-силен. Бил русокос и красив, но бил и суетен. Боравел отлично с бойната брадва. И двамата братя били почтени и хората в областта ги харесвали.

Баща им, Трандил, искал да посети чичо си в Норвегия и да замине на плячкосване с викингите. Майката умряла, когато синовете били още малки и затова баща им ги поверил на грижите на своя приятелка — Елида-Гримур от Тонг. Елида-Гримур останала в Стьонг да върти фермата, докато Трандил го няма. Тя имала син, Асгримур, който бил връстник на Исилдур. Трите момчета бързо се сприятелили.

Трандил пътешествал три години. Летем вършеел с викингите и търгувал в Балтийско море и Ирландия, а зимите прекарвал с чичо си, граф Гандалф Белия, в Норвегия.

Един ден в Тонг пристигнало съобщение по пътешественик, който се връщал от Норвегия. Трандил загинал в двубой с Ерлендур, синът на граф Гандалф. Гандалф бил готов да заплати обезщетение на племенниците си и да им остави наследството си, ако някой от тях го поиска.

Когато Исилдур станал на деветнайсет години, той решил да посети чичо си в Норвегия и да вземе наследството. Гандалф и синът му Ерлендур го посрещнали радушно. Гандалф казал, че Ерлендур е убил Трандил при самозащита, когато Трандил го нападнал в пристъп на пиянски гняв. Хората от обкръжението на Гандалф в замъка потвърдили думите му.

Исилдур решил да замине с Ерлендур на плячкосване с викингите за лятото. Двамата стигнали до Курландия и Карелия на източния балтийски бряг. Исилдур бил смел воин и натрупал голяма плячка. След много премеждия, Исилдур се завърнал в замъка на Гандалф като богаташ.

Исилдур казал на Гандалф, че иска да се върне в Исландия. Гандалф му дал компенсацията за убийството на баща му, както и имането, натрупано от Трандил. Но в нощта преди Исилдур да опъне платна, Гандалф му казал, че иска да му даде още нещо. То било заключено в малък сандък.

В сандъка имало древен Пръстен.

Гандалф обяснил, че Трандил спечелил Пръстена при набезите във Фризия, когато надвил прочутия вожд Улф Ногорез. Улф Ногорез бил на деветдесет години, но не изглеждал на повече от четирийсет и все още бил страховит воин. След дълга борба, Трандил го надвил. Той видял пръстена и го отрязал заедно с ръката на Улф Ногорез.

Въпреки, че вече умирал, Улф Ногорез се усмихнал.

„Благодаря ти, че ме избави от това бреме. Намерих този пръстен в река Рейн преди седемдесет години и оттогава не съм го свалял. За това време спечелих много славни победи и съкровище. Но макар аз да нося Пръстена, имам чувството, че той е мой господар. Пръстенът ще ти даде огромна сила, но и ще те отведе до смъртта ти. Най-накрая мога да умра спокойно.“

Исилдур разгледал Пръстена. От вътрешната му страна с рунически знаци било изписано: „Пръстенът на Андвари“. Исилдур искал да разпита Улф за Пръстена, но когато погледнал към него, той вече бил издъхнал: с усмивка на лицето, вече не велик воин, а сбръчкан старец.

Гандалф казал на Исилдур легендата за Пръстена. Той принадлежал на джудже на име Андвари, който ходел за риба на един водопад. Пръстенът му бил отнет, заедно с немалко злато, от Один и Локи, двама древни богове. Андвари проклел Пръстена: казал, че той ще бъде господар на онзи, който го носи, ще използва силите му, за да го погуби и това ще продължава, докато Пръстенът не бъде занесен в Хелхайм. (Бележка от преводача: Хелхайм е владението на Хел, богиня на смъртта и дъщеря на Локи.)