lovech - Kadeto tegne mrak

След това Асгримур се скрил на покрива на плевнята, за да причака Гаукур, ако той реши да дойде за шлема. Както си знаел, на третата нощ Гаукур влязъл в плевнята. Асгримур се изправил срещу него и Гаукур извадил меча си.

„Нима ще ме убиеш, за да откраднеш нещо чуждо, както уби и собствения си брат?“ попитал Асгримур.

Вместо отговор, Гаукур замахнал с меча си към Асгримур. Започнал дуел. Макар Гаукур да бил по-силен и изкусен воин, той бил твърде самоуверен, докато Асгримур черпел силите си от гнева, който изпитвал от предателството на брат си. Той промушил Гаукур с копие.

Асгримур търсил Пръстена, но така и не го намерил. Ингилейф не му разкрила къде е скрит. Казала му само, че Пръстенът е причинил достатъчно злини и никой не бива да го използва повече.

Шест месеца след смъртта на Гаукур, Ингилейф родила син, Хогни.

Но силата на Пръстена не замряла. Един век по-късно Хекла изригнал мощно и погребал чифлика на Гаукур в Стьонг под купища пепел.

Пръстенът все още е скрит някъде в хълмовете около Стьонг. Някой ден той ще се появи, както навремето се е появил пред Улф от река Рейн. Когато това се случи, Пръстенът не бива да попада в ръцете на зъл човек, а да бъде хвърлен в кратера на Хекла, както повелила магьосницата.

Дотогава тази сага ще бъде пазена в тайна от наследниците на Хогни.

Магнъс подаде последната страница на Арни, който малко изоставаше с четенето, тъй като английският не му беше роден език. Магнъс се загледа към двете малки островчета в средата на езерото.

Опита се да потуши обзелото го вълнение. Истинска ли беше тази сага? Ако да, това би било едно от най-великите открития в исландската литература. Нещо повече: тази находка щеше да се разчуе по целия свят.

Магнъс бе сигурен, че ако сагата е истинска, никой не е знаел за нея досега. Да, имаше много маловажни саги, за които Магнъс не беше чувал, но тази не беше маловажна. Пръстенът на Андвари и фактът, че главният герой е Гаукур, собственикът на Стьонг, бяха гаранция, че сагата би била популярна в Исландия и зад граница. Магнъс разпозна двама герои от любимата си Сага за Нял: самият Нял и Асгримур Елида-Гримссон.

Но истинска ли беше? Трудно можеше да се прецени по превода, но стилът изглеждаше автентичен. В исландските саги нямаше поетични окраски, характерни за другите средновековни европейски сказания. Сагите бяха сбити, конкретни и реалистични, по-скоро Хемингуей, отколкото Тенисън. За разлика от другите европейски държави, четмото в средновековна Исландия не било привилегия само на духовниците, а езикът на писмото не бил задължително латински. Тогава Исландия била държава от разпръснати чифлици и се налагало фермерите, живеещи далеч от пастора си, да могат да четат Библията сами през дългите зимни нощи. Сагите бяха исторически романи, писани, за да се четат, а не само рецитират, от широка публика.

Ако сагата беше автентична, наследниците на Гаукур се бяха справили добре със задачата да я пазят в тайна толкова дълго време. До момента, в който един незначителен професор по исландски решава да я покаже на света. Магнъс беше сигурен, че точно това е искал да продаде Агнар на Стив Джъб и съвременния Исилдур.

„Властелинът на пръстените“ беше много по-силно свързан със Сагата за Гаукур, отколкото с тази за Волсунгите. На първо място, „магията“ на Пръстена беше по-силна и по-точно определена. Макар да не се казваше нищо за невидимост, Пръстенът обсебваше пазителя си, покваряваше го и го караше да предава или дори убива приятелите си. И удължаваше живота. Задачата на Исилдур да хвърли Пръстена в кратера на Хекла имаше очевидни прилики със задачата на Фродо да хвърли Пръстена на Саурон в Съдбовния Връх.

Ако сагата видеше бял свят, интернет форумите на тема „Властелинът“ щяха да врят и кипят години наред. Ако видеше бял свят. Може би съвременният Исилдур възнамеряваше да я скрие някъде, като лична плячка на викинг.

Магнъс не се учудваше, че е склонен да плати толкова много.

Но това беше превод на английски. Някъде трябваше да има оригинал на исландски, или поне копие, което Агнар бе превел. Магнъс беше сигурен, че Балдур би забелязал оригинална сага, писана върху пергамент на осемстотин години, но не би обърнал внимание на съвременно исландско копие.

Докато Арни дочиташе сагата, Магнъс се зарови в другите документи на Агнар.

Нищо.

— Може би е в кабинета на Агнар в университета — каза Арни.