lovech - Kadeto tegne mrak

— Изглежда спокойно — каза О’Мали. Диспечерът не им бе казал какъв точно е проблемът в магазина.

Магнъс видя как една тъмна фигура се насочва към тях от сенките. О’Мали не я беше забелязал. Фигурата вървеше право към О’Мали. Магнъс се опита да извади пистолета си, но ръката му не помръдна. Фигурата вдигна собственото си оръжие, Магнум 0,357, и го насочи към О’Мали. В пристъп на паника, Магнъс успя да стисне пистолета си, но не и да го вдигне. Независимо колко силно го дърпаше, той бе твърде тежък. Магнъс отвори уста да извика на партньора си, но не се чу нито звук.

Мъжът се обърна към Магнъс и се изсмя. Револверът му все още сочеше към О’Мали. Беше млад, хилав и изглеждаше сякаш не се е къпал от седмици. Кървясалите му очи блуждаеха, зъбите му бяха развалени, а на светлината от магазина, кожата му изглеждаше бяла като восък. Сякаш вече беше мъртъв, като някакво зомби.

О’Мали още не го беше видял.

Магнъс се опитваше да извика и да вдигне оръжието си. Без успех. Чуваше се единствено зловещият кикот на нападателя.

Прозвуча изстрел. Два. Три. Четири. Нямаха край.

Най-накрая О’Мали падна на земята. Ръката на Магнъс се събуди. Той вдигна пистолета и стреля в ухиленото лице на наркомана. Стреля отново и отново и отново…

Магнъс се събуди.

От улицата се чуваше шум. Рейкявик приключваше съботната си нощ: смях, мръсна газ, писъци, песни, повръщане и под всичко това — неспирното басово боботене на мощни тонколони.

Дебелият том с „Властелинът на пръстените“ лежеше отворен на пода, където Магнъс го бе пуснал преди два часа, върху по-тънкото издание на Сагата за Волсунгите.

Погледна си часовника. 5:05.

Това беше стар и до болка познат сън. Беше будил Магнъс в продължение на две години след онази първа престрелка. Разбира се, действителността се различаваше от съня: наркоманът бе изстрелял само два куршума към О’Мали, преди Магнъс да го спре. Но през онези безсънни нощи Магнъс напразно се питаше дали не би могъл да стреля по-рано и да спаси О’Мали, или да се забави още малко и да спаси наркомана.

Но това беше отминала история. Магнъс бе приел втората престрелка наскоро много по-спокойно, като опитно ченге. Или поне така му се струваше. Подсъзнанието му имаше нужда от време, за да приеме това, и той нямаше какво да направи по въпроса.

Тъпо.

Полицейската централа в Рейкявик беше пълна с хора в неделната утрин. Изтощени униформени полицаи водеха бледи и треперещи граждани по коридорите, на път да завършат последния етап от съботния цикъл арести.

Веднага щом стигна до бюрото си, Магнъс включи компютъра. Усмихна се, когато видя имейл от Джони Ю. Момчето беше свършило работа.

На сутрешното събрание Балдур също изглеждаше недоспал. Под очите му имаше тъмни торбички, а страните му бяха хлътнали и сиви. Магнъс огледа другите детективи около масата — те също бяха изгубили голяма част от първоначалната си енергичност.

Балдур започна с последния доклад на съдебните медици. Агнар, Стив Джъб и Андреа бяха трима от четиримата души, оставили пръстови отпечатъци в къщата. Трябваше да разберат кой е другият човек. Следите от стъпки наистина бяха от Стив Джъб, но по дрехите му нямаше нито капка кръв.

Балдур попита Магнъс дали не е непосилно да удариш някого по главата и да го влачиш двайсет метра до езерото, без да се оцапаш с кръв. Магнъс се съгласи, че сигурно е трудно, но не и невъзможно.

— Вчера говорих с жената на Агнар — каза Балдур. — Много е ядосана. Дори не е подозирала съществуването на Андреа. Вярвала е, че мъжът ѝ е спазвал обещанието си да ѝ бъде верен. Освен това е прегледала документите на Агнар и е разбрала, че той е бил в много по-дълбока финансова дупка, отколкото е подозирала. Дългове, големи дългове.

— За какво си е харчел парите? — попита Ранвейг, заместник-прокурорът.

— За кокаин. Но жена му знаеше за това. И за хазарт. По нейни изчисления е дължал около трийсет милиона крони. Банката, която е издала кредитната му карта, недоволствала, както и тази, в която ипотекирал къщата. А сега той е мъртъв. Застраховката живот ще покрие всичко.

Магнъс направи бърза сметка на ум. Трийсет милиона крони бяха малко над двеста хиляди долара. Дори по исландските стандарти, където хората бяха пристрастени към живота на кредит, Агнар дължеше много пари.

— В крайна сметка, Линда е имала мотив да убие мъжа си — продължи Балдур. — Каза, че била сама с децата в четвъртък вечерта. Но е възможно да ги е натоварила в колата и да е отскочила до езерото Тингвелир. Не можем да ги питаме: едното е бебе, а другото няма две годинки. Не бива да я изключваме като заподозрян. Вигдис, ти говори ли с жената от Флудир?