lovech - Kadeto tegne mrak

Вигдис му разказа за срещата с Ингилейф. Беше проверила алибито ѝ: Ингилейф наистина бе ходила на купон докъм единайсет и половина вечерта, когато Агнар е бил убит. И наистина си бе тръгнала със своя „стар познат“, художника.

— Това може да е вярно, но ние останахме с впечатлението, че Ингилейф ни лъже за друго нещо — каза Магнъс.

— Какво друго нещо?

— Беше твърде сдържана, когато заговорихме за Агнар — каза Вигдис. — Според мен между тях е имало нещо повече, отколкото тя признава.

— Ще я разпитаме пак след ден-два, за да видим дали версията ѝ ще се промени, — обади се Магнъс.

— Нещо за Исилдур? — попита Балдур.

— Да — отговори Магнъс. — Открих човек с този псевдоним в един интернет форум на тема „Властелинът на пръстените“. Взех имейл адреса му и помолих един приятел в Щатите да го провери.

— Сигурен ли си, че това е нашият човек?

— Не мога да съм напълно сигурен, но е много вероятно. Човекът е маниак на тема вълшебни пръстени и исландски саги, също като Стив Джъб.

Балдур изсумтя.

Магнъс продължи:

— Казва се Лорънс Фелдман и живее в Калифорния. Има две къщи, едната в Пало Алто, а другата в област Тринити, на четиристотин километра северно от Сан Франсиско. Оттам е изпращал имейлите.

— Две къщи, а? — каза Балдур. — Знаем ли колко е богат?

— Червив е с пари. — Макар Джони да не беше стигнал до полицейското досие на Фелдман, ако изобщо имаше такова, младежът бе намерил много информация за него в интернет. — Той е един от основателите на софтуерната компания „4Portal“ в Силиконовата долина. Миналата година са продали компанията и всеки от основателите ѝ е прибрал по 40 милиона долара. Фелдман е едва на трийсет и една, но добре се е уредил.

— Значи може да си позволи услугите на скъп адвокат? — попита Балдур.

— Както и стая за Стив Джъб в Хотел Борг.

— Добре. Трябва да се доберем до полицейското му досие, ако изобщо има — каза Балдур. — Можеш ли да се справиш с това?

— Мога, но ще е по-лесно, ако полицията на Рейкявик отправи допитване — отговори Магнъс. — Звучи по-официално, а не като лична услуга.

— Ще го задвижим — каза Балдур.

— Мога обаче да се срещна с него — добави Магнъс.

— В Калифорния ли? — Балдур го изгледа съмнително.

— Да. Ще убия два дни в пътуване, но пък мога да го накарам да ми каже какво са намислили с Джъб.

Балдур се намръщи.

— Още не сме сигурни, че това е същият Исилдур, за когото работи Стив Джъб. Пък и няма да проговори. Какво ще го накара? Стив Джъб не казва нищо, а го държим в ареста.

— Зависи как ще го попитам.

Балдур поклати глава.

— Това ще струва пари. Не мога да издействам разрешение за пътуване, което най-вероятно ще се окаже пълна загуба на време. Не си ли чувал за kreppa ?

Беше невъзможно да прекараш повече от няколко часа в Исландия, без да чуеш думата kreppa .

— Трябват ми само билет втора класа и една нощувка в мотел — каза Магнъс. Огледа хората около масата. — И без това наливате големи средства в това разследване. Един самолетен билет няма да ви развали бюджета.

Балдур изгледа гневно Магнъс.

— Ще си помисля — каза той, но Магнъс беше убеден, че няма да го направи.

— Значи, — обърна се Балдур към групата, — явно е, че зад преговорите с Агнар стои някой с псевдонима Исилдур. Този човек може да е Фелдман, защото той има достатъчно пари за такава голяма сделка.

— Но за какво може да са преговаряли? — попита Вигдис.

— Нещо, свързано с „Властелинът на пръстените“? — предложи Магнъс. — Или със Сагата за Волсунгите. Снощи я прочетох пак. И двете произведения се въртят около един вълшебен пръстен. Има теория, според която Толкин се е вдъхновил от Сагата за Волсунгите.

— Всички стари копия на сагата се съхраняват в колекцията на Арни Магнуссон в Исландския университет — каза Балдур. Арни Магнуссон бил антиквар, изучил се в Дания, който обикалял Исландия през седемнайсети век и събирал саги. Той ги отнесъл в Дания, но през 70-те години датчаните ги върнали на Исландия, където сагите били събрани в колекция, носеща името на Магнуссон. — Значи според теб Агнар е откраднал някой ръкопис?

— Може да го е подменил с копие — обади се Вигдис.

— Може — съгласи се Магнъс. — Или е имал налудничава теория, която е искал да продаде на Исилдур. Може би се е наел да прави проучвания за него.

Балдур се намръщи и поклати глава.

— Може да са и наркотици — обади се Ранвейг. — Знам, че звучи просто, но почти всяка тъмна сделка в Исландия е свързана с наркотици.