lovech - Kadeto tegne mrak

Диего разби приземния апартамент в Медфорд без да бърза. Къщата беше малка и дървена, а уличката — тиха. Освен това беше скрита от няколко дървета в двора, така че никой не виждаше Диего и той можеше да работи на спокойствие.

Той влезе през кухненския прозорец и влезе на пръсти в хола. Спалнята беше отворена и той чу леко похъркване. Подуши въздуха. Марихуана. Усмихна се. Жертвата му беше със забавени рефлекси.

Промъкна се в спалнята. Видя спящия силует на леглото и нощната лампичка. Извади револвера си, Смит и Уесън 0,38. След това светна лампата, отметна одеялото и дръпна петлето.

— Ставай, Оли! — излая Диего.

Мъжът се изправи като пружина. Мигаше неразбиращо, зяпнал от изненада. Приличаше на снимката, която бяха дали на Диего: около трийсетгодишен, мършав, с кестенява къдрава коса и сини очи, които сега бяха подпухнали кървясали.

— Ако писнеш, ще ти пръсна тиквата, ясно!?

Мъжът преглътна и кимна.

— Сега, имам един простичък въпрос. Къде е брат ти?

Оли се опита да каже нещо, но от устата му не излезе нито звук. Преглътна и опита отново:

— Не знам.

— Аз пък знам, че миналата седмица си го приютил тук. Къде каза, че отива, когато си тръгна?

Оли пое дълбоко въздух.

— Нямам представа. Дойде тук, а на другия ден замина. Взе си багажа и изчезна, без дори да се сбогува. Типично в негов стил. Абе, пич… — Оли сякаш започна да се събужда. — Не може ли да се разберем някак? Ще ти дам някакви кинти, а ти ще ме оставиш на мира, а?

С лявата си ръка Диего сграбчи Оли за косата, а с дясната натика дулото на револвера си в устата му.

— Ще се разберем само ако ми кажеш къде е брат ти. Ако не знаеш — лошо, щото си дотук.

— Ама, пич, не го знам къде е, честно! — думите на Оли бяха приглушени от желязото в устата му.

— Играеш ли на руска рулетка?

Оли поклати глава и преглътна.

— Много е лесно. В този револвер има шест гнезда. В едно от тях има патрон, но и двамата не знаем в кое. Когато дръпна спусъка, никой няма да знае дали ще умреш. Но ако ме накараш да го дръпна шест пъти, умираш със сигурност. Разбра ли?

Оли преглътна и кимна — беше разбрал.

Диего пусна косата на Оди: все пак не искаше да се простреля в ръката. Дръпна спусъка.

Щрак! Цилиндърът се завъртя.

— Божичко! — простена Оли.

— Не си мисли, че ти поемаш целия риск в момента — продължи Диего. — Щото ако те гръмна и не си ми казал, каквото искам да знам, и аз ще загубя, разбираш ли? Това прави играта интересна и за двама ни. — Усмихна се на Оли. — Е, пак те питам, къде е брат ти?

— Не знам, човече, кълна се! — извика Оли.

— По-тихо! — Диего присви очи. — Не ти вярвам обаче. — Дръпна спусъка отново.

Щрак!

Оли не издържа.

— Божичко, не ме убивай! Моля те! Щях да ти кажа, ако знаех! Кълна се! Някакви хора от ФБР дойдоха да му съберат багажа. Питах ги къде ще го водят, но не ми казаха.

Диего чу тих съскащ звук и усети мириса на урина. Погледна надолу към бързо нарастващото петно върху боксерките на Оли. От опит Диего знаеше, че щом човекът се подмокри, обикновено казва истината.

Но все пак дръпна спусъка още веднъж — ей така.

Щрак!

Беше обсъдил положението със Сото. Имаше два възможни подхода. Първият беше да се очистят всички роднини и приятели на свидетеля, за да си направят той и другите смелчаци като него верния извод. Но когато свидетелят беше ченге, това не беше много добър план. Все едно да обявиш война на тежко въоръжен и добре организиран противник. Най-успешните наркокартели действаха незабелязано: не вдигаха шумотевица без нужда и поддържаха работното си място чисто и подредено.

Оли не знаеше къде е Магнъс. Нямаше смисъл играта да загрубява.

— Добре тогава, спираме с тази игра — каза Диего. — Да речем, че свършихме наравно. Но да не вземеш да кажеш на куките, че съм питал за брат ти! Нали ме разбираш? Щото иначе няма да си играем, а ще те гръмна с първия изстрел.

— Добре, човече, да! Разбрах! — Оли започна да хлипа.

Диего се протегна и угаси лампата.

— Хайде, заспивай. Сладки сънища!

Глава 11

Магнъс последва набитата фигура на детектив О’Мали към ярките светлини на супермаркета. Пръстите му потръпваха на сантиметри от дръжката на пистолета.

О’Мали се обърна и се усмихна.

— По-спокойно, Швед! Отваряй си очите, но не се напрягай твърде много. Ако си напрегнат, правиш грешки.

О’Мали бе решил да нарича Магнъс „Швед“ в чест на скандинавския му произход и на един бивш свой партньор отпреди двайсет години. Магнъс не го поправяше: ако полицейският инструктор искаше той да бъде швед, такъв щеше да бъде. Излизаше на улични патрули едва от две седмици, но вече изпитваше голямо уважение към О’Мали.