lovech - Kadeto tegne mrak

Магнъс знаеше личния имейл на Джони наизуст: беше го ползвал често предишната година. Прецени рисковете. Изключено беше някой да следи дали Джони Ю ще се свърже с Магнъс. И макар Лийнахан да имаше много приятелчета в полицейското управление, Джони едва ли бе един от тях.

Написа адреса на Джони и изпрати писмото.

С малко късмет, до сутринта щеше да разбере кой е Исилдур.

Глава 10

Квартал Тингхолт представляваше струпване от ярко боядисани къщурки в централната част на Рейкявик, под хълма на голямата църква. Там живееха артистите: дизайнери, писатели, поети, актьори и други интересни хора на гребена на вълната.

Не беше точно полицейски квартал, но на Магнъс му харесваше.

Арни го закара до тиха уличка близо до галерията, която Магнъс бе посетил следобеда, и паркира пред миниатюрна къщурка — може би най-малката на улицата. Стените бяха от бетон, а покривът — от светлозелена ламарина, от която се подаваше самотна капандура. Боята по стените и покрива се лющеше, а тревата в дворчето беше рехава и смачкана. Въпреки всичко, къщата напомни на Магнъс за дома, където бе израснал.

Арни натисна звънеца. Изчака. Звънна пак.

— Сигурно спи.

Магнъс си погледна часовника. Беше едва седем часът.

— Рано си е легнала.

— Не. Още не е станала.

В този момент вратата се отвори и на прага се появи много високо, чернокосо момиче по тънка тениска и шорти.

— Арни! — каза тя. — Защо ме будиш по никое време!?

— Какво му е на времето? — отвърна Арни. — Може ли да влезем?

Жената кимна лениво и отстъпи, за да им направи път. Минаха през коридора и влязоха в малкото холче, където имаше дълъг син диван, голям телевизор, две дебели възглавници за сядане на полирания дървен под и библиотечка, отрупана с книги. Стените бяха покрити с дървена ламперия; най-дългата бе оцветена в синьо-зелено и жълто, което даваше усещането, че си на тропически остров.

— Това е сестра ми Катрин — каза Арни. — А това е Магнус. Той ми е приятел, американец. Търсеше си квартира в Рейкявик и му предложих да дойдем тук.

Катрин разтърка очи и се опита да фокусира върху Магнъс. Тениската ѝ беше по-скоро раздърпан потник, под който се подаваше една от малките ѝ гърди. Приличаше много на Арни: висока, слаба и тъмнокоса, но чертите ѝ бяха по-силно изразени от неговите. Имаше бяло лице, широки скули и брадичка, къса черна коса и големи тъмни очи.

— Здрасти — каза тя. — Как си? — говореше английски с британски акцент.

— Добре съм — отвърна Магнъс. — А ти?

— Супер — промърмори тя.

— Искаш ли да седнем, да си поприказваме? — попита Арни.

Катрин огледа Магнъс от глава до пети.

— Не. Изглежда точен. Аз отивам да си доспя. — С тези думи, тя мина през коридора и влезе в една от стаите.

— Май издържа изпита — каза Арни. — Ела да ти покажа твоята стая. — Качиха се по тесните стълби до горния етаж. — Баба ни и дядо ни живееха тук. Сега къщата е на двама ни и тази стая я даваме под наем. Ето, това е.

Влязоха в малка стаичка, снабдена с мебели от първа необходимост: легло, маса, два стола и т.н. Имаше два прозореца. През единия влизаше бледа надвечерна светлина, а през другия се виждаше кулата на църквата Халгримскиркя, която се извисяваше над многоцветния колаж от ламаринени покриви.

— Хубава гледка — каза Магнъс.

— Харесва ли ти стаята?

— Какво стана с предишния наемател?

Арни го изгледа огорчено:

— Арестувахме го. Миналата седмица.

— Аха. Наркотици?

— Амфетамини. Беше дребен дилър.

— Ясно.

Арни се окашля.

— Ще ти бъда благодарен, ако държиш Катрин под око, докато си тук. Без да се натрапваш, разбира се.

— А тя какво ще каже? Едва ли я радва мисълта, че ще живее под един покрив с ченге.

— Няма нужда да ѝ казваш с какво се занимаваш, не мислиш ли? И на твое място не бих казал на директор Торкел, че си отседнал тук.

— Чичо Торкел не би одобрил, а?

— Да кажем, че Катрин не е любимата му племенница.

— Колко е наемът?

Арни каза сума, която се стори напълно приемлива на Магнъс.

— Само преди година, щеше да е два пъти повече — добави Арни.

— Сигурно — усмихна се Магнъс. Стаята му харесваше. Харесваха му къщичката, изгледът и дори странният външен вид на сестрата. — Добре. Взимам я.

— Отлично! — отвърна Арни. — Хайде да ти пренесем багажа от хотела.

Не им отне много време да вземат чантата на Магнъс от хотелската му стая. След като настани Магнъс, Арни си тръгна. От Катрин не се чуваше и звук.