lovech - Kadeto tegne mrak

Пасторът се връщаше от среща с човек от паството си — осемдесетгодишна жена на фермер, която бе смъртно болна от рак. Въпреки страховития си външен вид, пасторът се отнасяше много добре с паството си. Колегите му от Исландската църква може би имаха по-добро разбиране за Бог, но пък пасторът разбираше и дявола, а в една страна под постоянна заплаха от земетресения, вулкани и бури, където тролове и духове кръстосват навсякъде и тъмните зими задушават хората в студената си прегръдка, да разбираш дявола е много важно.

Всички от паството в Хруни знаеха пагубната участ на своите предци, които танцували със Сатаната и били погълнати от земята заради греховете си.

Мартин Лутер бе разбрал дявола. Йон Торкелссон Видалин, чиито писания от седемнайсети век пасторът редовно цитираше, бе разбрал дявола. Всъщност, по молба на старата жена, пасторът бе прочел благословия от старите литургии, отпреди 1982 г., за да предпази дома ѝ от зли духове. И благословията беше подействала. Страните на старицата порозовяха и тя пожела да яде за първи път тази седмица.

Пасторът беше такъв авторитет по духовните въпроси, че хората му имаха пълна вяра. И се страхуваха от него.

Едно време Пасторът бе в ефикасна комбина със стария си приятел доктор Асгримур, който също разбираше колко е важно да се събуди волята на пациента, за да оздравее. Но докторът бе умрял преди седемнайсет години. Неговият заместник, млада жена, която идваше от едно село на петнайсет километра, когато се наложи, влагаше цялата си вяра в медицината и правеше всичко възможно да не допуска пастора при пациентите си.

Асгримур му липсваше. Докторът бе вторият най-добър шахматист в района, след пастора, както и вторият най-начетен човек. Пасторът имаше нужда да контактува с интелектуалец като него, особено през дългите зимни вечери. Не тъжеше за жена си, която го бе изоставила няколко години след смъртта на Асгримур, неспособна да разбере или приеме нарастващата ексцентричност на мъжа си.

Мисълта за Асгримур напомни на пастора за новината, която бе прочел предния ден: професор, намерен убит в езерото Тингвелир. Пасторът свъси вежди и тръгна към къщата.

С крайчеца на окото си той видя сина на фермера от долния имот, който работеше във фермата, долепена за църквата. Беше рижаво момче на около четиринайсет години и се казваше Сиги. На връщане от нивата към фермата, той бе забелязал пастора и бе сменил посоката.

Пасторът нямаше нищо против, че Сиги го отбягваше: добре беше, че изпитва уважение към божите хора, а освен това знаеше, че силно интригува момчето. Неведнъж бе виждал как Сиги наднича през малкото прозорче на плевнята, само колкото да го зърне.

На работа. Пасторът пишеше обемиста студия върху средновековния исландски книжовник Саймундур Мъдрия. Вече бе изписал двайсет и три тетрадки и му оставаха поне още двайсет.

Зачуди се дали собствената му репутация някога ще достигне тази на Саймундур, така че бъдещите свещеници в Хруни да пишат и за него. Струваше му се абсурдно. Но може би някой ден и той щеше да бъде призован за велико дело, което светът да запомни.

Някой ден.

Глава 9

Арни не успяваше да открие хора, говорещи елфски в Исландия, особено в събота.

Двамата професори от университета, на които се обади, се отнесоха с подигравка към молбата му. Казаха му, че Толкин не е предмет на сериозно изучаване и единственият човек, който се е интересувал от английския автор, е бил Агнар, но колегите му се съмняваха, че дори той е знаел елфски. Затова Магнъс предложи на Арни да се зарови в интернет и да види какво ще намери там.

Магнъс пък щеше да използва мрежата, за да се опита да издири Исилдур. Явно Исилдур беше старши на Стив Джъб в странната им връзка и най-вероятно парите идваха от него. Щом Джъб не искаше да каже каква сделка са обсъждали с Агнар, може би Исилдур щеше да изплюе камъчето. Ако изобщо го откриеха.

Колкото повече мислеше за това, толкова по-невероятно му се струваше Исилдур да е приятел на Джъб от Йоркшир. Този тип псевдоними бяха по-популярни във виртуалния свят, не във физическия.

Но преди да се захване за работа, Магнъс реши да прочете един имейл, препратен до него от агент Хендрикс, който за късмет работеше и в събота.

Беше от Колби.

Магнъс пое дълбоко въздух и го отвори.

Магнъс,

Явно отговорът ти е „не“. Знам, че не си искрен, така че не се преструвай.

Няма смисъл да ми изпращаш повече писма, защото няма да ти отговоря.