lovech - Kadeto tegne mrak

— Съжалявам — каза Магнъс и беше искрен. Ингилейф изглежда нямаше трийсет години, което означаваше, че е била съвсем малка, когато е загубила баща си, дори по-малка от Магнъс, когато майка му бе умряла.

— Някой от тях беше ли почитател на „Властелинът на пръстените“?

— Мисля, че не — отвърна Ингилейф. — Така де, вкъщи имаме тази книга и сигурно са я чели, но не са я споменавали.

— А ти? Чела ли си я?

— Да, като малка.

— А филмите?

— Гледала съм само първия. Не ми хареса особено. Щом видиш един орк, все едно си ги видял всичките.

Магнъс мълчеше, чакаше я да продължи. Бледите бузи на Ингилейф отново поруменяха.

— Чувала ли си нещо за англичанин на име Стив Джъб?

Ингилейф поклати енергично глава.

— Не.

Магнъс погледна към Вигдис. Време беше да се върнат към Агнар.

— Ингилейф, с Агнар любовници ли бяхте? — попита тя.

— Не! — отвърна Ингилейф ядно. — Твърдо не!

— Но го намираш за чаровен?

— Това да. Той винаги е бил чаровник.

— Имала ли си някога връзка с него? — попита Магнъс.

— Не — каза Ингилейф. Гласът ѝ отново стана дрезгав. Пръстите ѝ се стрелнаха към обецата.

— Ингилейф, това е разследване на убийство — каза Вигдис бавно и отчетливо. — Ако ни излъжеш, можем да те арестуваме. И много ще загазиш, уверявам те. Питам те отново: имала ли си някога любовна връзка с Агнар?

Ингилейф прехапа устни. Бузите ѝ станаха още по-червени. Пое си дълбоко въздух:

— Добре, хубаво. Имах връзка с Агнар, докато му бях студентка. Беше се развел с първата си жена и още не се беше оженил повторно. А и не беше чак връзка. Просто преспахме заедно няколко пъти.

— Той ли я прекрати, или ти?

— По-скоро аз. По това време, той беше като магнит за жените. Всъщност, още си беше такъв, когато го видях за последно. Знаеше как да те накара да се чувстваш уникална: интелектуално интригуваща и красива. Но всъщност си беше бройкаджия. Искаше да спи с възможно най-много жени, за да си докаже какъв голям красавец е. Беше много суетен. Когато се видяхме онзи ден, отново се опита да флиртува с мен, но този път не успя да ме изработи. Аз не се закачам с женени мъже.

— Последен въпрос — каза Вигдис. — Къде беше петък вечер?

Раменете на Ингилейф леко се отпуснаха, сякаш това беше сложен въпрос, на който обаче можеше да отговори.

— Бях на парти с една приятелка, която откриваше собствена изложба. Отидох към осем и стоях докъм единайсет и половина. Там имаше много хора, които ме познават. Приятелката ми се казва Фрида Йозефсдотир. Ще ви дам адреса и телефона ѝ, ако искате.

— Да, моля — каза Вигдис и ѝ подаде тефтерчето си. Ингилейф написа нещо на една празна страница и ѝ го върна.

— А след това? — попита Вигдис.

— След кое?

— Какво стана, след като си тръгна оттам?

Ингилейф се усмихна срамежливо.

— Прибрах се вкъщи. С един човек.

— И как се казва той?

— Ларус Торвалдссон.

— Гаджета ли сте?

— Не точно — каза Ингилейф. — Той е художник, познаваме се от години. От време на време преспиваме заедно, знаеш как е. И не, той не е женен.

За първи път от началото на разговора, Ингилейф изглеждаше напълно спокойна. Както и Вигдис. Явно знаеше как е.

Вигдис отново ѝ подаде тефтерчето и Ингилейф вписа координатите на Ларус.

— Не я бива много в лъжите — каза Магнъс, когато излязоха на улицата.

— Знаех си, че е имала нещо с Агнар.

— Но звучеше убедително, когато каза, че това е отминала история.

— Може и така да е — каза Вигдис. — Ще проверя алибито ѝ, но мисля, че ще е желязно.

— Трябва да има някаква връзка със Стив Джъб — добави Магнъс. — Името Исилдур е много важно, сигурен съм. Забеляза ли, че не се изненада, когато я попитахме за починалия ѝ брат? И ако е гледала „Властелинът“, би трябвало да го свърже с името Исилдур. Но тя не спомена нищо такова.

— Значи е искала да омаловажи името Исилдур?

— Точно! Тук има някаква връзка, за която тя не иска да говори.

— Да я заведем ли в участъка за разпит? — попита Вигдис. — Може би Балдур трябва да говори с нея.

— Засега не. Ще я оставим да се поотпусне, да свали гарда. Ще се върнем да я разпитаме пак след ден-два. Слабото място в една версия се намира по-лесно при повторен разговор.

Отбиха се при жената от съседния бутик. Тя потвърди, че наистина се е отбила при Ингилейф един следобед тази седмица, макар че не беше сигурна дали е било понеделник или вторник.

Вигдис подкара нагоре по хълма, покрай голямата църква. Пред нея имаше бронзова статуя, в която Магнъс се загледа. Първият „ вестур-исленскур “, Лейфур Ейрикссон, викингът, който бе открил Америка преди хиляда години. Погледът на Магнъс се плъзна по джунглата от ярко оцветени сгради в центъра на града, към залива в западната част и Атлантическия океан.