lovech - Kadeto tegne mrak

— Остави я да привърши.

Магнъс и Вигдис огледаха предметите за продан в галерията, както и самата Ингилейф. Тя беше слаба, с руса коса на бретон и конска опашка. Усмивката ѝ бе широка и се появяваше светкавично под високите ѝ скули. Тя използваше тази усмивка с голям успех върху клиентите. Английската двойка първоначално искаше да купи малък свещник, направен от червена лава, но в крайна сметка си тръгнаха с голяма стъклена ваза и абстрактна картина, изобразяваща Рейкявик, Еся и хоризонтални пластове сиви облаци. Похарчиха десетки хиляди крони.

След като туристите излязоха от галерията, собственичката се обърна към Вигдис и Магнъс:

— Извинете, че ви забавих — каза тя на английски. — Какво ще обичате?

Имаше прекрасен исландски акцент, каквато бе и усмивката ѝ. Магнъс не бе свикнал да го взимат за американец, но после се сети: изборът на език се дължеше на Вигдис. В Рейкявик, чернокож означаваше чужденец.

Вигдис бе делова:

— Вие ли сте Ингилейф Асгримсдотир? — попита тя на исландски.

Жената кимна.

Вигдис извади значката си.

— Аз съм детектив Вигдис Аударсдотир от полицията в Рейкявик, а това е колегата ми, Магнус Рагнарссон. Имаме въпроси във връзка с убийството на Агнар Харалдссон.

Усмивката се стопи.

— Заповядайте, седнете. — Жената ги поведе към претрупано бюро в дъното на галерията и те седнаха на две столчета. — Чух за Агнар по новините. Той ми преподаваше исландска литература, когато бях в университета.

— Виждали сте се наскоро — каза Вигдис и погледна към тефтерчето си. — На шести април в два и трийсет?

— Точно така — отвърна Ингилейф. Гласът ѝ изведнъж стана дрезгав. Прочисти си гърлото. — Да, срещнах го случайно в града и той ме покани да го посетя в университета, когато ми е удобно. Така и направих.

— За какво си говорихте?

— О, нищо особено. Предимно за кариерата ми като дизайнер. За галерията. Беше много внимателен, чаровник.

— Агнар каза ли нещо за себе си?

— Ами, почти нищо ново. Бил се оженил отново. Каза, че имал две деца. — Тя се усмихна. — Не мога да си представя Агнар с деца, но какво да се прави.

— Ти си родом от Флудир, нали?

— Точно така — каза Ингилейф. — Там съм родена и там израснах. Най-добрата почва в страната, най-големите тиквички, най-червените домати. Чудя се защо не останах там.

— Явно е хубаво място. То е близо до Хруни, нали?

— Да, в Хруни е местната църква. На три километра от Флудир.

— Да си се срещала с Агнар в Хруни на двайсети април следобед?

Ингилейф се смръщи.

— Не, не съм. Цял ден бях тук, в галерията.

— Хруни е само на два часа път оттук.

— Да, но не съм се срещала с Агнар там.

— На тази дата той се е видял с някого в Хруни. Не смяташ ли, че е странно съвпадение Агнар да ходи точно до Флудир, селото, в което си родена?

Ингилейф сви рамене.

— Не. Нямам представа какво е правил там. — На лицето ѝ се появи пресилена усмивка. — Това е малка страна. Съвпадения стават постоянно.

Вигдис я изгледа подозрително.

— Някой може ли да потвърди, че си била в галерията през въпросния следобед?

Ингилейф се замисли за момент.

— Беше понеделник, нали? Диса от съседния бутик. Отби се тук да вземе назаем малко чай. Почти съм сигурна, че това беше в понеделник.

Вигдис стрелна поглед към Магнъс. Стана му ясно, че тя нарочно не зачеква темата за връзката на Ингилейф с Агнар, затова реши да насочи разговора в друга посока. Винаги можеха да се върнат пак на Агнар.

— Имала си брат, който е умрял като малък, нали?

— Да — каза Ингилейф. — Това е било няколко години преди да се родя. Мисля, че от менингит. Аз не съм го виждала. Нашите не говореха за него. Той е първото им дете и смъртта му им дойде много тежко, както можете да си представите.

— Исилдур не е ли необичайно име?

— Предполагам. Не се бях замисляла.

— Знаеш ли защо родителите ти са го кръстили така?

Ингилейф поклати глава:

— Нямам представа. — Изглеждаше напрегната, леко се смръщи. Магнъс забеляза V-образен белег над едната ѝ вежда, отчасти скрит от бретона. Пръстите ѝ си играеха с изящна сребърна обеца, без съмнение дело на някой от колегите ѝ по търговската улица. — Мисля, че прадядо ми се е казвал така. По бащина линия. Може би баща ми е искал да почете дядо си. В някои родове имената се появяват отново и отново.

— Искаме да говорим с родителите ти — каза Магнъс. — Можеш ли да ни дадеш адреса им?

Ингилейф въздъхна.

— И двамата починаха. Татко умря през 1992-ра, а мама — миналата година.