lovech - Kadeto tegne mrak

Почуди се дали да не драсне един ред и на Оли, както вече се наричаше брат му, но се отказа. ФБР бяха информирали Оли, че Магнъс трябва да изчезне, а един агент бе изнесъл вещите му от стаята за гости в къщата на Оли. Това беше достатъчно. Колкото по-малко вземане-даване имаше Магнъс с Оли, толкова по-добре. Магнъс осъзна, че бандата на Сото е заплаха не само за Колби, но и за брат му. За Оли, жена му и децата.

Магнъс затвори очи. В момента не можеше да направи нищо по въпроса, освен да се надява, че гангстерите няма да им обърнат внимание.

Боже! Може би Колби бе права! Може би наистина трябваше да се престори, че не е чул разговора на Лийнахан.

Разбира се, в любимите му саги, героите винаги вършеха своя дълг. Но пък повечето им роднини умираха по кървав начин преди края на историята. Лесно беше да си смел, когато само ти си под заплаха и доста по-трудно, когато бяха замесени и други. Чувстваше се по-скоро като страхливец, отколкото като герой: криеше се в Исландия, докато брат му и приятелката му бяха в опасност.

Но тогава се задейства древната исландска реакция. Ако паднеше дори и косъм от главата на Колби или Оли, Магнъс щеше да накара всичките копелета да си платят. До един.

Балдур организира нова оперативка в два следобед. Екипът все още беше свеж и ентусиазиран.

Инспекторът започна с първоначалните резултати от аутопсията. Изглеждаше вероятно Агнар да се е удавил: в белите му дробове имаше кал, което предполагаше, че още е дишал, когато е потънал в езерото. Но нямаше почти никакъв шанс ударът на главата му да е бил причинен от подводен камък: както Магнъс предположи, ударът бе прекалено силен, за да е от това. Щяха да разберат със сигурност, когато сравнят скалните парченца в раната с камъните по дъното на езерото.

В кръвта на жертвата бе открито ниско съдържание на кокаин и алкохол, но недостатъчно, за да причини интоксикация. Заключението на патолога бе, че Агнар е бил ударен с камък по тила, изгубил е съзнание и после и бил довлечен до водата, където се е удавил. Нищо ново.

Балдур и Вигдис бяха разпитали Андреа. Тя бе признала, че е имала връзка с Агнар от около месец. Била луда по него. Почти целия минал семестър се опитвала да го съблазни и най-накрая успяла, на пиянски студентски купон, където и той бил поканен. Прекарала с него един уикенд в лятната му вила. И наистина, едни от неидентифицираните отпечатъци в къщата съвпадаха с нейните.

Според Андреа, Агнар се ужасявал от мисълта, че жена му може да разбере какво се е случило. Когато го хванала в изневяра с друга студентка, четири години по-рано, Агнар обещал да ѝ бъде верен. И удържал на думата си, докато не срещнал Андреа. Младото момиче бе на мнение, че Агнар се е страхувал от жена си, Линда.

Магнъс изложи вкратце хипотезата, че Исилдур е псевдоним на някой фен на „Властелинът на пръстените“ и че Стив Джъб също е такъв. Един-двама от мъжете около масата добиха сконфузено изражение. Може би не само Арни бе гледал филма.

Балдур раздаде на останалите списъка със срещи от графика на Агнар. Дати, часове и имена на хора, с които се бе срещал: повечето бяха негови колеги или студенти. Три седмици по-рано, Агнар бе ходил на двудневен семинар в университета в Упсала, Швеция. А един цял следобед от миналата седмица бе запазен с една-единствена дума: Хруни.

— Хруни е близо до Флудир, нали? — попита Балдур.

— На два-три километра — каза Ранвейг, заместник-прокурорът. — Ходила съм там. Нищо особено: една църква и една ферма.

— Може би става дума за танца, а не за мястото — обади се Балдур. — Нещо да се е срутило през този следобед? Да е имало някакво бедствие?

Магнъс бе чувал за Хруни. През седемнайсети век пасторът на Хруни имал лоша слава заради разюзданите пиршества, които организирал в черквата си по Коледа. Една Бъдни вечер самият дявол бил забелязан пред входа на храма. На следващата сутрин, цялата църква, заедно с хората вътре, пропаднала вдън земята. Оттогава насам, изразът „Хрунски танц“ се бе превърнал в синоним за нещо, което се разпада.

— Момченцето, което умряло на три години, е от Флудир — каза Вигдис. — Исилдур Асгримссон. А това е сестра му — тя посочи едно от имената в списъка със срещи. — Ингилейф Асгримсдотир, шести април, два и половина. Почти съм сигурна, че тя е сестра на момчето, но трябва да проверя.

— Действай — каза Балдур. — И ако се окажеш права, издири я и я разпитай. — Засега приемаме, че Исилдур е чужденец, но може и да не е така.