lovech - Kadeto tegne mrak

— Сигурен съм, че някъде съм чувал името Исилдур — каза Магнъс. — Може да е бил някой съученик, но това щеше да излезе в националния регистър.

— Може би е от филма — обади се Арни, отпивайки от кафето си.

— Филм ли? Кой филм?

— „Задругата на пръстена“. Не си ли го гледал? Първата серия от „Властелинът на пръстените“.

— Не, не съм го гледал, но съм чел книгата. Исилдур е някой от героите, така ли? Какъв е? Елф?

— Не, човек е — отвърна Арни. — В началото на филма се сдобива с пръстена, но после го изгубва в една река. После Ам-гъл го намира.

— Арни! Защо не ни каза това на работната среща?

— Щях, обаче реших, че просто ще ми се изсмеят. И друг път се е случвало. Пък и това няма нищо общо със случая.

— Как да няма! — Магнъс се спря, преди да довърши с „… идиот такъв!“ — Чел ли си Сагата за Волсунгите?

— Мисля, че да, в училище — каза Арни. — Разказва се за Сигурд, Бринхилд и Гуннар, нали? За дракони и съкровища!

— И за пръстена. Споменава се и вълшебен пръстен. Това е исландски вариант на историята, върху която Вагнер е базирал цикъла „Пръстенът на нибелунгите“. Обзалагам се, че Толкин също я е чел. Това е и любимата сага на Стив Джъб — вероятно единствената, която е чел. Той е фен на „Властелина на пръстените“ и има приятел, също фен, известен с псевдонима Исилдур.

— Значи Исилдур не е исландец?

Магнъс поклати глава.

— Не. Сигурно също е шофьор на камион от Йоркшир. Трябва да говорим с Балдур.

Върху лицето на Арни се изписа паника.

— Наистина ли смяташ, че е толкова важно?

— Да — кимна Магнъс. — Това е следа. В разследване на убийство трябва да се проверяват всички следи.

— Ами… По-добре само ти да говориш с Балдур.

— Стига, Арни. Няма да му кажа, че си знаел кой е Исилдур през цялото време. Хайде!

Наложи се да чакат един час, докато Балдур се върне от съда. Изглеждаше доволен.

— Можем да задържим Стив Джъб за три седмици — каза той, когато видя Магнъс. — Взех и заповед за обиск на хотелската му стая.

— Няма ли да го пуснат под гаранция? — попита Магнъс.

— В Исландия заподозрените в убийство нямат това право. Обикновено разполагаме с три седмици да събираме доказателства, преди да ги представим на защитата. След като приключим тук, Джъб ще бъде отведен в затвора в Литла Храун. Това ще го накара да се замисли.

— Добра идея — каза Магнъс.

— Най-странното е, че Джъб вече има нов адвокат. Пратихме му едно хлапе, току-що излязло от университета, но той вече го е уволнил и е наел Кристиян Гилфассон — най-опитният криминален адвокат в Исландия. Явно някой е помогнал на Джъб да се свърже с адвоката и да му плати. Кристиян взима много скъпо. В този ред на мисли, хотел Борг също не е от евтините.

— Исилдур? — предположи Магнъс. Балдур сви рамене.

— Може би. Който и да е той.

— Мисля, че имаме отговор на този въпрос.

Балдур изслуша хипотезата на Магнъс със смръщено изражение.

— Мисля, че пак трябва да си поговорим с господин Джъб.

Глава 6

Новият адвокат на Стив Джъб, Кристиян Гилфассон, изглеждаше точно както трябва: интелигентно лице, преждевременно посивяла коса и спокойно, уверено излъчване, което сякаш само по себе си вдъхваше спокойствие на Джъб. Това не беше добре.

В стаята за разпити вече имаше петима мъже: Джъб, адвокатът му, Балдур, Магнъс и преводачът.

Балдур метна едно английско издание на „Властелинът на пръстените“ върху масата. В стаята беше тихо. Джъб хвърли поглед към книгата. Арни бе изтичал да я купи от книжарницата за чуждестранна литература в центъра на Рейкявик.

Балдур чукна с пръст върху книгата.

— Това чел ли си го?

Джъб кимна.

Бавно и методично Балдур отвори книгата на втора глава и я прибута към Джъб.

— Прочети този пасаж и пак ми кажи, че не знаеш кой е Исилдур.

— Той е герой от книгата — отговори Джъб. — Това е всичко.

— Колко пъти си чел този роман? — попита Балдур.

— Няколко пъти.

— Няколко!? — изсумтя Балдур. — Исилдур е псевдоним, нали? Той е твой приятел, фен на Властелина, като теб.

Стив Джъб сви рамене.

Магнъс погледна към долния край на татуировката, която се подаваше под ръкава на Джъб.

— Свали си ризата.

Стив Джъб пак сви рамене и съблече дънковата риза, която бе носил от ареста насам. Отдолу се показа бяла тениска, а върху ръката му — татуировка на брадат човек с шлем, размахващ брадва.

Може би не човек, а джудже.

— Чакай да позная — каза Магнъс. — Твоят прякор е Гимли. — Сети се, че Гимли бе името на джуджето във „Властелинът на пръстените“.