lovech - Kadeto tegne mrak

Но пък всички исландци бяха свързани помежду си: в края на краищата, те бяха една шепа хора.

— Благодаря — отвърна Магнъс.

— Ще бъдеш част от екипа на Националния Комисар, но когато не си в Полицейския колеж, ще разполагаш с бюро тук, при нас. Напълно подкрепям идеята на комисаря да те покани тук и смятам, че ще ни бъдеш от голяма полза в настоящото разследване.

— Надявам се.

Торкел направи пауза.

— Инспектор Балдур е отличен детектив. Обича да използва изпитани похвати, които дават резултат в Исландия. Всичко опира до това, че в нашата малка страна винаги ще се намери някой, който да познава познат на престъпника. Но тъй като естеството на престъпленията тук се променя, трябва да се променят и начините, по които се борим с тях. И това е причината ти да си тук. Балдур може и да не е особено сговорчив, но не се притеснявай да изказваш мнението си. То е важно за нас, уверявам те.

Магнъс се усмихна:

— Разбирам.

— Добре. Човек от кабинета на комисаря ще се свърже с теб, за да обсъдите заплата, настаняване и т.н. Междувременно, Арни ще ти уреди бюро, телефон и компютър. Някакви въпроси?

— Да. Мога ли да нося пистолет?

— Не — отговори Торкел. — Изключено.

— Не съм свикнал да ходя на работа без оръжие — каза Магнъс.

— Ще се наложи да свикнеш.

За момент, двамата само се гледаха в очите. Според Магнъс, едно ченге се нуждаеше от две неща, за да работи: значка и пистолет. Той беше наясно, че не може да получи значка току-така, но пистолет му трябваше.

— Как мога да си изкарам разрешително?

— Не можеш. Никой в Исландия не притежава пистолет. Забранени са през 1968-ма, след като един мъж бил застрелян.

— Значи няма нито един полицай, който да може да борави с огнестрелно оръжие!?

Торкел въздъхна.

— Имаме стрелци в бригада Викинг — нашият отряд командоси. Можеш да стреляш на тяхното стрелбище в Копавогур, но няма да имаш право да носиш оръжие на друго място. Просто ние тук действаме по друг начин.

Магнъс устоя на изкушението да каже нещо по повод сговорчивостта и изказването на мнения: той оценяваше подкрепата на директора и не искаше да влиза в ненужни спорове с него, така че просто му благодари и излезе от кабинета.

Отвън го чакаше Арни. Той заведе Магнъс до голяма стая, разделена на множество обособени работни места, с надпис „Тежки престъпления“ на вратата. Няколко от детективите, които Магнъс бе видял на оперативката, бяха на телефоните или компютрите си, а останалите вече бяха излезли да събират показания. Бюрото на Магнъс беше точно срещу това на Арни. Телефонът му работеше и Арни го увери, че някой от компютърния отдел ще му даде парола още тази сутрин.

Арни изчезна към машината за кафе и се върна с две чашки. Имаше хляб в това момче.

Магнъс отпи от кафето си и се замисли за Агнар. Все още не знаеше много за професора, но поне беше ясно, че е бил нечий съпруг и баща на две деца. Магнъс се замисли за тези деца, които щяха да пораснат с мисълта, че баща им е бил убит, както и за покрусената съпруга, опитваща се да осъзнае разпада на семейството си. Те трябваше да разберат кой е убил Агнар и защо; имаха нужда да чуят, че убиецът е бил наказан. В противен случай… в противен случай щяха да се измъчват като Магнъс.

В него се събуди познатият порив: макар никога да не ги беше срещал, а и можеше изобщо да не ги види, той искаше да обещае на тези хора едно нещо — че ще намери убиеца на Агнар.

— Реши ли къде в Рейкявик искаш да отседнеш? — попита Арни, отпивайки от собственото си кафе.

— Още не — отговори Магнъс. — Хотелът ми се струва приемлив.

— Не можеш да останеш там за целия си престой.

Магнъс сви рамене.

— Не знам. Може би си прав. Но не знам колко време ще съм тук.

— Сестра ми има една свободна стая в апартамента си. Той е много хубав, на централно място, в квартал Тингхолт. Можеш да вземеш стаята под наем. Ще ти излезе по-евтино.

Магнъс дори не бе започнал да мисли за пари, настаняване и дневни разноски — засега просто се радваше, че е жив. Но животът в походни условия щеше скоро да му дотегне, а сестрата на Арни предлагаше бързо, лесно и евтино решение на проблем, за който още не се бе замислял. Това беше важно.

— Добре, ще ида да я видя.

— Супер! Тази вечер мога да те разведа из града, ако искаш.

Кафето не беше лошо. Исландците пиеха по много чаши кафе на ден — цялото им общество се захранваше с кофеин. Може би точно заради това, никой исландец не се застояваше на едно място за дълго.