lovech - Kadeto tegne mrak

Джъб потвърди, че той е пил кока-кола, а домакинът му — червено вино. Чужденецът влязъл в къщата с обувките: той носеше номер 10,5 по английския стандарт, но не знаеше на какъв европейски размер отговаря това.

След половин час въпроси и отговори Балдур излезе от стаята и се приближи до Магнъс.

— Какво ще кажеш? — попита той.

— Версията му звучи правдоподобно — отговори Магнъс.

— Но и нещо крие от нас. — Това беше твърдение, а не въпрос.

— И аз така мисля, но оттук не мога да преценя добре, не мога да го видя. Може ли да говоря с него очи в очи? Без преводача. Знам, че така показанията му няма да се приемат в съда, но пък може да го предразположа. Ако му се изплъзне някоя подробност, ще можеш да я разнищиш по-късно.

Балдур помисли за секунда и кимна.

Магнъс влезе в стаята за разпит и се настани удобно в стола до Джъб, току-що освободен от преводача. Облегна се назад.

— Здрасти, Стив, как я караш? — каза Магнъс. — Добре ли си?

Джъб се намръщи:

— Кой сте вие?

— Магнъс Джонсън — отговори Магнъс. Струваше му се логично да се представя с американското си име, когато говори на английски.

— Ти си янки, така ли? — акцентът на Джъб беше подчертан.

— Точно така. За малко съм тук — да помогна на момчетата.

Джъб изсумтя.

— Разкажи ми за Агнар.

Джъб въздъхна — трябваше да повтори разказа си за пореден път.

— Запознахме се преди година в един бар в Рейкявик. Човекът ми стана симпатичен и затова го потърсих, когато пак дойдох в Исландия.

— За какво си говорихте?

— За какво ли не. Обсъждахме исландските забележителности. Той познава страната доста добре.

— Не, питам те какво толкова си казахте, че да искаш да се срещнете пак. Той беше университетски преподавател, а ти си шофьор на камион. — Магнъс се сети, че Джъб не е женен. — Да не си гей? — Едва ли беше, но Магнъс искаше да види как ще реагира.

— Естествено, че не съм гей!

— А за какво си говорихте тогава?

Джъб се поколеба, но после отговори:

— За саги. Той беше експерт, а аз винаги съм се интересувал от тях. Те бяха една от причините да се върна тук.

— Саги! — изсмя се Магнъс. — Я стига!

Джъб повдигна широките си рамене и скръсти ръце върху шкембето си:

— Питаш ме — казвам ти.

Магнъс замълча. Преценяваше Джъб.

— Добре, извинявай. И коя е любимата ти сага?

— Сагата за Волсунгите.

Магнъс повдигна вежди:

— Необичаен избор. — Най-известните саги разказваха за викингите, заселили Исландия през десети век, но Сагата за Волсунгите се занимаваше с много по-ранен период. Макар да бе написана в Исландия през тринайсети век, тя бе легенда за стар германски кралски род, родът Волсунг, по-късно дал началото на бургундите — хунският вожд Атила също беше замесен. Не беше от любимите саги на Магнъс, но той я беше чел няколко пъти.

— Добре. Кажи ми тогава как се казва джуджето, което трябва да даде златото си на Один и Локи — каза той.

Джъб се усмихна:

— Андвари.

— А мечът на Сигурд?

— Грам. Конят му се казва Грани.

Джъб бе добре запознат. Може и да караше камион, но беше много начетен човек. Не биваше да го подценяват.

— И аз обичам сагите — усмихна се Магнъс. — Баща ми ми ги четеше. Но той беше исландец. Ти как навлезе в тях?

— Дядо ми — каза Джъб, — ги изучаваше в университета. Разказваше ми историите, когато бях малък. Тогава се запалих. После изнамерих една аудио касета със саги и си ги пусках в камиона. Още го правя.

— На английски ли?

— То е ясно.

— На исландски звучат по-добре.

— И Агнар това каза. На него му вярвам. Но вече ми е малко късно да уча чужд език — Джъб замълча. — Жалко, че умря. Беше интересен човек.

— Ти ли го уби? — това беше въпрос, който Магнъс бе задавал на всякакви хора през годините. Не очакваше честен отговор, но много често реакцията, предизвикана от самия въпрос, беше показателна.

— Не — каза Джъб. — Разбира се, че не!

Магнъс впи очи в Стив Джъб. Макар да отричаше убедително, шофьорът криеше нещо.

В този момент вратата се отвори и в стаята нахлуха Балдур и преводачът. Магнъс не успя да прикрие раздразнението си — точно беше разприказвал Джъб.

Балдур стискаше някакви листи хартия. Седна на бюрото и ги разстла пред себе си. Пресегна се и натисна копчето на малката конзола до компютъра.

— Разпитът продължава в 18:22 — каза той. После се обърна към Джъб на английски:

— Кой е Исилдур?

Джъб трепна. Балдур и Магнъс забелязаха това. Джъб направи усилие да се отпусне.