lovech - Kadeto tegne mrak

Балдур кимна.

— Е, какво знаем към момента?

Двама детективи бяха разпитали жената на Агнар, Линда, в семейната къща в Селтярнарнес, предградие на Рейкявик. Тя беше съкрушена. След седемгодишен брак, имаше две малки деца от него. Тя беше втората съпруга на Агнар: когато се запознали, той бил разведен. Подобно на първата му жена, Линда също беше негова студентка. Агнар заминал за вилата, за да навакса с работата си — явно гонел спешен срок да завърши някакъв превод. Предишните два уикенда също прекарал там. Жена му, оставена сама с малките деца, не беше много доволна от това.

В лаптопа на Агнар нямаше други интересни имейли до Стив Джъб. Беше пълно с текстови документи и списъци с посетени интернет сайтове, които тепърва щяха да бъдат анализирани. Имаше и купчини бумаги в кабинета му в университета, както и във вилата, които трябваше да се изчетат.

Във вилата бяха открити отпечатъци от четири души: Агнар, Стив Джъб и двама други, все още неидентифицирани. От жената на Агнар нямаше следи, тъй като тя още не бе ходила във вилата тази година. Липсваха отпечатъци и по дясната врата на Тойотата, което потвърждаваше твърдението на Джъб, че е дошъл при Агнар сам.

Полицаите намериха и следи от употреба на кокаин в спалнята, както и един грам в пликче, скрито в гардероба.

— Вигдис, разбра ли нещо за името Исилдур? — попита Балдур.

Той се обърна към висока, елегантна чернокожа жена на около трийсет години, облечена с прилепнал черен пуловер и джинси. Магнъс я бе забелязал още с влизането си. Тя беше първият чернокож човек, когото Магнъс виждаше, откакто бе в Исландия: в тази страна не се занимаваха с етнически малцинства, особено чернокожи.

— Оказва се, че Исилдур е валидно исландско име, макар да се среща много рядко. Проверих в базата данни на Националната статистическа служба: името се появява само веднъж за последните осемдесет години — дете на име Исилдур Асгримссон, роден през 1974-та и починал през 1977-ма година във Флудир. — Флудир беше село в югозападна Исландия, спомни си Магнъс.

Вигдис говореше с безупречен исландски акцент, отбеляза Магнъс. В неговите уши това звучеше странно. Магнъс бе работил с много чернокожи жени детективи в Бостън и сякаш очакваше да чуе лаконичната им, провлачена бостънска реч, а не тези мелодични исландски трели.

— Баща му, Асгримур Хьогнассон, бил лекар. Починал през 1992-ра.

— Няма ли сведения за някой жив с това име?

Вигдис поклати глава:

— Може да е вестур-исленскур . — Имаше предвид Западен исландец: един от онези хора, предци на самия Магнъс, които бяха прекосили Атлантика до Северна Америка преди стотина години. — А може би живее в Англия. Ако е роден в чужбина, няма да се появи в нашите регистри.

— Някой да е чувал за Исилдур? — обърна се Балдур към цялата стая. — Наистина звучи като исландско име. — Никой не отговори. Само Арни, който седеше до Магнъс, сякаш отвори уста, но после се отказа.

— Така — каза Балдур. — Ето с какво знаем засега: ясно е, че Стив Джъб не е отишъл до вилата само да си поприказва със своя познат. Той е искал да направи някаква сделка с Агнар; сделка, в която е замесен човек на име Исилдур.

Балдур огледа хората в стаята.

— Трябва да разберем какво откритие е направил Агнар и за каква сделка става въпрос. Трябва да проучим Агнар още по-подробно. И най-вече, трябва да разберем кой по дяволите е този Исилдур. Да се надяваме, че Стив Джъб ще се разприказва, когато му кажем, че го чакат няколко седмици в ареста.

Когато работната среща приключи, директор Торкел привика Магнъс настрана. Кабинетът му беше голям и уютен, с впечатляваща гледка към залива и планината Еся. Облаците бяха по-високо от предишния ден, а далеч навътре в залива сноп слънчеви лъчи се отразяваха във водата. Три снимки на малки, русокоси деца стояха върху бюрото на директора, така че и Торкел, и посетителите му да ги виждат. Няколко примитивни рисунки, вероятно дело на същите деца, бяха окачени на стената.

Торкел седна в голямото си кожено кресло и се усмихна.

— Добре дошъл в Рейкявик.

Директорът поне, подобно на Арни, изглеждаше приятелски настроен. Магнъс не откри някаква прилика помежду им, но и двамата носеха едно и също фамилно име — Холм — така че сигурно бяха роднини. Една малка част от исландците използваха същата система за фамилни имена, като останалия свят. Повечето от тях бяха от богати родове, наследници на млади исландци, които бяха учили в Дания и бяха избрали фамилните си имена по време на престоя си там.