lovech - Kadeto tegne mrak

Джъб отново сви рамене.

— Сигурно Исилдур ти е приятелче от Йоркшир, а? — каза Магнъс. Сигурно се събирате всеки петък в някоя кръчма и си говорите за стари исландски саги?

Никакъв отговор.

— В Англия дават ли полицейски сериали? — попита Магнъс. — „От местопрестъплението“, „Закон и ред“?

Джъб се намръщи.

— Е, в тези сериали, лошият винаги си мълчи, докато нашите го обсипват с въпроси. Но в Исландия нещата не стоят така. — Магнъс се наведе напред. — В Исландия, ако мълчиш, ние сме сигурни, че имаш нещо да криеш. Така ли е, Кристиян?

— Клиентът ми сам реши да не отговаря на въпросите ви — отвърна адвокатът. — Обясних му до какви последици може да доведе това.

— Ние ще разберем какво криеш от нас — каза Балдур. — А когато се стигне до съд, няма да забравим, че си отказал да съдействаш.

Адвокатът понечи да каже нещо, но Джъб го спря с ръка върху рамото му.

— Виж сега, щом вие двамата сте такива умници, рано или късно ще стигнете до извода, че нямам нищо общо със смъртта на Агнар и ще трябва да ме пуснете. Дотогава обаче няма да ви кажа нищо.

Ръцете се скръстиха, долната челюст се издаде. Стив Джъб не изрече нито дума повече.

Пред стаята за разпит ги чакаше Вигдис.

— Един човек от британското посолство те търси.

Балдур изруга.

— Мамка му! Само ще ми загуби времето. Но предполагам, че се налага да говоря с него. Има ли нещо друго? — по развълнувания израз върху лицето на Вигдис, Балдур разбра, че има.

— Агнар е имал любовница — каза Вигдис с победоносна усмивка.

Балдур повдигна вежди.

— Сериозно?

— Андреа Фридриксдотир. Агнар | е преподавал исландска литература в университета. Обади се веднага щом разбрала, че е убит.

— Къде е сега?

— Долу.

— Отлично. Хайде да поговорим с нея. Кажи на човека от посолството, че ще се срещна с него възможно най-скоро. Но първо искам да говоря с Андреа.

След като Балдур не го покани да го придружи, Магнъс се върна при бюрото си, където го чакаше една жена от кабинета на Националния Комисар. Мобилен телефон, банкова сметка, дневни, заплата, аванс и дори обещание за кола до няколко дена — беше подготвила всичко. Магнъс бе впечатлен. Можеше да се обзаложи, че никой от бостънската полиция не може да действа толкова експедитивно.

След нея влезе мъж от компютърния отдел. Той даде на Магнъс парола и за няколко минути му обясни как да си служи с компютърната система и как да проверява електронната си поща.

Когато човекът си тръгна, Магнъс остана вторачен в монитора пред себе си. Моментът бе настъпил. Не можеше да отлага повече.

Беше се оказало, че агентите на ФБР, които бяха придружавали Магнъс през последните му дни в Масачузетс, работеха в кливландския офис на Бюрото. Единият, агент Хендрикс, бе неговият човек за свръзка. Магнъс се бе съгласил да не се обажда по телефона до САЩ, дори на старши лейтенант Уилямс. Особено на него. Неизказаният страх на Магнъс, ФБР и Уилямс беше, че тримата корумпирани полицаи, които бяха задържали, най-вероятно имат съучастници или поне приятели в бостънската полиция; приятели, които на драго сърце биха се опитали да разберат къде се намира Магнъс.

Затова единствената възможна комуникация беше чрез имейли. Но дори и тях Магнъс не можеше да изпраща директно, а през агент Хендрикс в Кливланд. Нямаше друг начин Магнъс да се свърже с Колби.

Сега се налагаше да влезе в контакт с нея. Беше му станало ясно, че не може да поеме риска Колби да бъде нападната или убита заради него. Тя го бе надхитрила и той трябваше да приеме това.

Остана загледан в екрана още известно време, докато претегли всички възможни аргументи, оправдания и обяснения, но познаваше Колби и знаеше, че тя ще започне да усложнява нещата, ако й дадеше шанс. В крайна сметка, Магнъс реши да ги опрости.

Отговорът на въпроса ти е „да“. Моля те, ела с мен. Много се притеснявам за теб.

Обичам те,

Магнъс

Не беше много романтично — не биваше да започват съвместния си живот така. Макар да харесваше Колби, макар да я обичаше, колкото повече я опознаваше, толкова по-сигурен ставаше, че двамата не бива да се женят. Не ставаше дума само за страха му от обвързване, макар Колби да беше напълно права, че Магнъс страда от него. Той просто знаеше, че ако имаше жена на този свят, с която той би се обвързал за цял живот, това не е Колби. Последният | рискован ход беше доказателство за това.

Но той нямаше избор. Тя не му остави избор.

Магнъс написа кратък доклад за Уилямс: уведоми го, че е в безопасност и вече има електронен адрес, на който Уилямс да му пише, ако разбере нещо за датата на делото.