lovech - Kadeto tegne mrak

— Нямам представа. Кой е Исилдур?

Магнъс се питаше същото, макар че името му се струваше познато отнякъде.

— Погледни това — каза Балдур на исландски, прибута три листа към Джъб и връчи още три на Магнъс. — Това са разпечатки на имейли, свалени от компютъра на Агнар. Имейли между него и теб.

Джъб взе листите и ги прочете. Същото направи и Магнъс. Две от писмата бяха кратки съобщения, потвърждаващи детайлите по идването на Джъб — дата, час и място за среща. Стилът на писмата бе по-скоро делови, отколкото разговорен, като между приятели. Третият имейл беше най-интересен:

От: Агнар Харалдссон

До: Стив Джъб

Относно: Среща, 23 април

Драги Стив,

Очаквам с нетърпение да се видим в четвъртък. Направих откритие, което смятам, че много ще те заинтригува.

Жалко, че Исилдур няма да може да дойде. Имам предложение за него, което трябва да обсъдим на четири очи. Късно ли е вече да го убедиш да дойде?

Поздрави,

Агнар

— Е? Кой е Исилдур? — попита Балдур отново, този път на исландски. Преводачът зададе въпроса на английски.

Джъб въздъхна тежко, подхвърли страниците върху бюрото и кръстоса ръце. Не каза нищо.

— Какво предложение искаше Агнар да обсъди с теб? Обсъдихте ли го?

Мълчание.

— Каза ли ти какво откритие е направил?

— Няма да отговарям на повече въпроси — каза Джъб. — Искам да се върна в хотела.

— Не може — отговори Балдур. — Оставаш тук. Арестувам те.

Джъб свъси вежди:

— В такъв случай, искам да говоря с човек от британското посолство.

— Ти си заподозрян в убийство. Можем да осведомим британското посолство, че сме те задържали, но нямаш право на среща с тях. Можем и да ти намерим адвокат, ако искаш.

— Искам, да. И преди да говоря с него, няма да ви кажа нищо.

С тези думи Стив Джъб се облегна в стола си: голям мъжага с ръце здраво скръстени на гърдите и с леко издадена долна челюст, неподвижен като скала.

Глава 5

Балдур проведе кратка сутрешна оперативка — кратка, но ефикасна. На нея присъстваха няколко детектива, Магнъс, заместник-прокурорът: млада, червенокоса жена на име Ранвейг, както и директор Торкел Холм, шеф на отдел Убийства към полицията на Рейкявик. Торкел беше малко над шейсет, с кръгло приветливо лице и лъщящи розови бузи. Явно имаше вяра в детективите си, защото стоеше усмихнат на заден план и слушаше Балдур, който бе натоварен с разследването.

Около масата витаеше ентусиазъм за предстоящата задача. Беше събота сутринта: начало на един дълъг работен уикенд, който хората нямаха търпение да започнат.

Магнъс също прихвана от общия ентусиазъм. Миналата вечер Арни го бе закарал до хотела, където Магнъс хапна и направо си легна след дългия работен ден. Още беше като смазан след престрелката в Бостън и развоите след нея. Отдавна не се бе наспивал толкова добре: сега бе извън обхвата на Сото. Искаше му се да изпрати съобщение на Колби, но затова трябваше да си уреди достъп до компютър. Междувременно ставаше все по-заинтригуван от убийството на професора.

Другите детективи пък бяха заинтригувани от Магнъс. Вторачиха се в него, когато влезе в стаята; по лицата им нямаше усмивки, каквито човек може да очаква от група американци, посрещащи чужденец. Магнъс не знаеше дали това е първоначална хладност, типична за исландците, която щеше да се стопи след десетина минути, или е израз на по-враждебно отношение. Реши да не мисли по този въпрос. Но се зарадва на искрената, приветлива усмивка на Арни, който седеше до него.

— Заподозреният все още мълчи — каза Балдур. — Свързахме се с британската полиция: Джъб няма криминално минало, с изключение на две присъди за притежание на канабис през седемдесетте години. Днес Ранвейг ще го изправи пред съдия, за да издейства заповед да го задържим под арест няколко седмици.

— Разполагаме ли с достатъчно доказателства за това? — попита Магнъс.

Балдур свъси вежди: не обичаше да го прекъсват.

— Стив Джъб е последният човек, който е видял Агнар жив. Бил е на местопрестъплението около часа на убийството. Знаем, че е обсъждал някаква сделка с Агнар, но Джъб не казва какво е правил при езерото. Той крие нещо и докато не ни каже какво, ще предполагаме, че той е убиецът. Бих казал, че имаме достатъчно улики. Съдията ще го потвърди.

— Звучи добре — каза Магнъс. Така и беше. В САЩ би било изключено да задържат заподозрян с толкова малко улики срещу него, но Магнъс започваше да харесва исландската система.