lovech - Kadeto tegne mrak

И двете писания разказват как три бога: Один, Хьонир и хитрецът Локи били на път, когато се натъкнали на водопад, където едно джудже на име Андвари ловял риба, преобразен на щука. Локи го хванал и взел жълтиците му. Андвари се опитал да скрие вълшебния си пръстен, но Локи го забелязал и заплашил джуджето да го прати на Хел, дъщеря на Локи и богиня на смъртта, ако Андвари не му даде пръстена. Андвари проклел пръстена и изчезнал в една скала. По-нататък в сагата, пръстенът попадал в ръцете на различни герои и сеел разруха навсякъде, където се появял. Исилдур явно вярваше, че както Толкин, така и Вагнер са чели Сагата за Волсунгите, което обясняваше приликите между двете творби.

Следваше серия от все по-разпалени коментари между двамата, докато не се появяваше и трети участник в спора, който наричаше Толкин лъжец и плагиат. Този аргумент явно обединяваше Миншал и Исилдур в защита на техния герой и спорът приключваше дотам.

Магнъс силно подозираше, че това е същият Исилдур, с когото Стив Джъб се познава: и двамата бяха почитатели на Сагата за Волсунгите. За късмет, в сайта имаше и имейл адресите на хората, публикували своето мнение. Адресът на Исилдур бе свързан с доставчик на интернет услуги в САЩ. Въпросът беше как Магнъс да разбере кой всъщност е Исилдур.

Имаше малък шанс да получи отговор, ако му изпратеше писмо с молба да помогне на полицията в Рейкявик с разследването на убийство. Но имаше много по-голям шанс Исилдур да се уплаши, че полицията е по петите му и да се покрие.

Миналата година Магнъс бе разследвал един случай на изнасилване и убийство. Жертвата беше жена от бостънското предградие Бруклайн. Тя бе получавала анонимни имейли от своя преследвач. С помощта на един млад програмист на име Джони Ю от отдел „Компютърно следствие“, Магнъс бе намерил IP-адреса на компютъра, от който бяха пратени писмата, въпреки всичките усилия на престъпника да го завоалира. Оказа се, че извършителят е съседът на жената. Сега излежаваше доживотна присъда в затвора.

Магнъс имаше имейл адреса на Исилдур. Оставаше само да получи някакъв отговор от него, за да разбере и IP-адреса на компютъра му.

Помисли малко и започна да пише:

Исилдур,

Много ми беше интересно да прочета коментара ти върху Сагата за Волсунгите. Откъде мога да я намеря?

Мат Джонсън

Прост, ако не и глупав въпрос, на който Исилдур щеше да отговори за секунда. Струваше си да опита.

Проблемът с електронната комуникация е, че никога не знаеш колко време ще чакаш отговор. Можеше да е минута, час, ден или месец. Докато чакаше, Магнъс провери докъде и стигнал Арни. Беше успял да издири лектор от университет в Южен Уелс, който твърдеше, че е експерт по измислените езици на Толкин, четиринайсет на брой. Подобно на Магнъс, Арни бе изпратил писмо на лектора и сега чакаше отговор.

Арни също беше открил следи от Исилдур. Някой с този псевдоним се опитваше да създаде онлайн услуга за превод от и към Куеня — един от най-богатите елфски езици, измислени от Толкин. Но дали това беше същият Исилдур, или друг маниак на тема „Властелинът“, нямаше как да разберат.

Магнъс се върна при компютъра си. Имаше късмет. Бе получил кратък отговор от Исилдур.

Здравей, Мат,

Можеш да намериш сагата в „Амазон“. Има и хубаво издание на „Пенгуин“. Струва си. Приятно четене!

Исилдур

Магнъс чукна няколко клавиша и на монитора се изписа серия от кодове и цифри — идентификацията на имейла.

А така!

— Арни, има ли някой в компютърния ви отдел, който може да провери откъде идва един имейл?

— Съмнявам се. Събота е. Хората са си по къщите. Мога да се свържа с някого, но ще отнеме време. Може да се наложи да изчакаме до понеделник.

Понеделник бе твърде късно. Магнъс си погледна часовника. В Бостън беше около обед. Джони Ю бе цивилен, а не полицай, но пък от онези ентусиасти, които биха зарязали всичко, за да помогнат, ако им е интересно. С Магнъс се разбираха много добре, особено след като Магнъс направи така, че Джони да обере много лаври за работата си по залавянето на Бруклайнския убиец. Пък и тази задача щеше да заинтригува Джони.

Магнъс натрака един бърз имейл, като копира идентификацията от писмото на Исилдур. Постара се да не пише нищо, което да подсказва, че той не е в Америка. Замисли се дали да не изпрати имейла до полицейския адрес на Джони в Бостън през агент Хендрикс. Проблемът беше, че Джони щеше да получи писмото чак в понеделник, а Магнъс се надяваше на резултат преди това.