lovech - Kadeto tegne mrak

Той въздъхна и се обърна към града. Докато се връщаше нагоре по хълма се огледа по улица Лаугавегур за някой бар, където да пие една бърза бира. В една от пресечките забеляза заведение, наречено Гранд Рок. Отвън приличаше на мръсна бостънска кръчма, но под тентата имаше маси, на които десетина души пушеха, докато пият. Вътре тепърва започваше да се пълни. Магнъс подмина група редовни клиенти на бара и си поръча голяма бира от гологлавия барман. Намери си място в ъгъла и седна.

Другите пиячи изглеждаха сякаш са там отдавна. Мнозина от тях бяха наредили чашки с кафява течност до бирените си халби. Масите до стената имаха шахматни полета, инкрустирани върху тях. Двама души играеха. Магнъс ги наблюдаваше с половин око: не бяха много добри, щеше да ги бие без проблем.

Усмихна се, като се сети как играеше с баща си — отличен шахматист — партия след партия. Единственият начин Магнъс да победи този изкусен тактик беше да подлага царя му на непрекъснати, агресивни атаки. Те почти никога не водеха до успех, но в много редки случаи Магнъс печелеше играта, за радост на самия него и на баща му. Магнъс знаеше, че баща му не би му подарил победата, но и че винаги се надява синът му да спечели.

Твърде често Магнъс си спомняше за баща си само през ужасяващата призма на убийството му и забравяше за по-спокойните години преди смъртта му. По-спокойни, но не чак спокойни.

Рагнар беше много умен човек, математик от световно ниво. Затова и му бяха предложили работа в Масачузетския Технологичен Университет. Беше и добър баща: спасителят, който извади Магнъс и братчето му от мизерията в Исландия, когато се страхуваха, че той ги е изоставил. Магнъс имаше много хубави спомени с баща си от юношеските си години: не само партиите шах, но и сагите, излетите в планината. Дългите вечерни разговори за неща, които интересуваха Магнъс: словесни дуели, в които баща му винаги го изслушваше внимателно и уважаваше мнението му, но и се опитваше да го обори.

И все пак, Магнъс не разбираше отношението на баща си по един въпрос: жените. Не знаеше защо Рагнар се е оженил за майка му, нито пък защо я е напуснал. Не разбираше защо Рагнар след това се е задомил с онази отвратителна жена, Катлийн. Тя беше младата съпруга на един друг професор от университета и Магнъс впоследствие осъзна, че баща му е имал връзка с нея още преди да вземе сина си в Бостън. Макар да изглеждаше чаровна и красива, Катлийн беше властна жена и ненавиждаше Магнъс и Оли. Няколко месеца след сватбата бе намразила и Рагнар. Магнъс не можеше да разбере как баща му е допуснал това.

Година и половина след тази пагубна грешка, Рагнар бе открит намушкан в хола на къщата, която бяха наели за лятото на бостънския бряг.

Магнъс нямаше съмнения относно главния заподозрян. Детективите, разследващи случая, изслушаха всичките му теории за мащехата му, отначало със съчувствие, а после с раздразнение. След няколко дни, през които я разпитаха подробно, те сякаш я забравиха. Магнъс не намираше логика в това, тъй като друг заподозрян нямаше. Месеци наред полицията поддържаше невероятната хипотеза, че някакъв непознат е влязъл в къщата, убил е баща му, а после е изчезнал яко дим, без да остави никаква следа, освен един-единствен косъм, който не можеха да идентифицират, въпреки ДНК тестовете.

Едва година по-късно, когато Магнъс изкара лятната си ваканция в частно разследване на случая, той откри, че мащехата му има желязно алиби: по време на убийството била е в леглото с някакъв специалист по климатични инсталации. Полицаят и мащехата явно се бяха уговорили да не казват на Магнъс и брат му за тази подробност.

Барът започна да се пълни с младежи, а това накара пиячите от по-рано да си тръгнат, залитайки. Група музиканти наредиха сцената и след малко започнаха да свирят. Звукът беше прекалено силен за кротко пиене на бира, така че Магнъс си тръгна.

Улиците навън, пусти допреди малко, сега гъмжаха от млади и не толкова млади хора, издокарани за съботно излизане.

Време е да си лягам, помисли си Магнъс. Когато отвори вратата на новото си жилище, той се размина с Катрин, която излизаше, облечена в черни готически дрехи, със силно гримирано и надупчено от обеци лице.

— Здрасти — каза тя с лека усмивка.

— Приятна вечер — отговори Магнъс на английски. Имаше чувството, че това е езикът, който трябва да използва с Катрин.

Тя замълча.

— Ти си някакво ченге, нали?

Магнъс кимна:

— Нещо такова.

— Арни е голям задник! — промърмори Катрин и изчезна в здрача.