lovech - Kadeto tegne mrak

Магнъс излезе на улицата. Погледна картата на града и тръгна надолу по хълма, а след това зави. Небето се бе прояснило с изключение на тънкия слой облаци, които обвиваха каменния, заснежен връх на планината Еся. Магнъс започваше да забелязва закономерност: основата на облаците се движеше нагоре-надолу по няколко пъти на ден, в зависимост от времето. Въздухът бе чист и хладен. В осем и половина все още бе светло.

Магнъс намери улицата, която търсеше, и бавно пое по нея, оглеждайки всяка къща. Може би нямаше да я познае след толкова много години. Може би бяха пребоядисали покрива. Но след поредното възвишение по пътя, той видя малката къщичка със светлосин покрив, в която бе прекарал детството си.

Спря пред нея и се загледа. Мукината още си беше там, но някой бе вързал въже за един от клоните ѝ. Добра идея. Омекнала футболна топка лежеше в легло от напъпили нарциси. Магнъс се зарадва, че в къщата още има деца; предполагаше, че кварталът вече е населен предимно от млади семейства. Един голям джип Мерцедес бе гордо паркиран отпред, а в него имаше две детски седалки. Нищо общо със стария Фолксваген „Бръмбар“ на баща му.

Магнъс затвори очи. Сред шума на трафика му се счу как майка им вика него и Оли да се прибират. Усмихна се.

В този момент вратата се отвори и Магнъс се извърна, за да не се притесни новият собственик, че някакъв тип зяпа къщата му.

Тръгна надолу по хълма към центъра на града. Подмина четирима мъже и една жена, които разтоварваха оборудване от микробуса си: група музиканти се подготвяха за изпълнението си в събота вечер. Момичето с леопардовия минижуп и колелото отново профуча край Магнъс. Стана му ясно, че в Рейкявик е нормално да видиш един и същи човек няколко пъти на ден.

Влезе в хубава, остъклена книжарница, откъдето си купи английското издание на „Властелинът“, както и Сагата за Волсунгите на исландски.

Магнъс се насочи към старото пристанище и към един друг спомен от детството си: малка червена будка с надпис „ Баеярнис бецту пилсур “. С баща му ходеха там всяка сряда вечер, след тренировка по хандбал, за да ядат хотдог. Нареди се на опашката. За разлика от останалия Рейкявик, „ Баеярнис бецту “ не се беше променила много с годините, освен че сега пред нея имаше плакат с ухиления Бил Клинтън, нагъващ голяма наденица.

Магнъс си взе хотдог и закрачи по вълнолома. Пристанището бе функциониращо, но в този час на деня цареше тишина. От едната страна имаше траулери, а от другата — модерни катери за наблюдение на китове и малки рибарски лодки. Миришеше на риба и дизел, макар че Магнъс подмина една тумбеста помпа за екологично гориво. Спря на края на кея, на почтително разстояние от един рибар, приготвящ стръвта си, и се загледа в пейзажа.

Отвъд пристанището стоманеносивата вода отразяваше черните скали и белия сняг на връх Еся. Една чайка се завъртя над Магнъс, провери дали няма да изтърве някой залък и след няколко секунди се отдалечи с разочарован крясък. Официална на вид моторна лодка прекоси входа на пристанището: излизаше по морски, бюрократични дела.

Исландия бе много променена от детските години на Магнъс, но пък нещата, които той разпозна в Рейкявик, събудиха спомени от най-ранна възраст, от щастливите години. Нямаше причина да се вижда с родителите на майка си; нямаше защо изобщо да разбират, че е тук. Приятно му беше как бързо се активира исландският му, макар да осъзнаваше, че го говори с американски акцент — трябваше да поработи над „р“-тата.

Рейкявик бе много далеч от Бостън. И много по на север. Цели двайсет и пет градуса ширина. Магнъс усещаше това разстояние не само по студения въздух и снега — бостънското пристанище също беше мразовито — но и по светлината: ясна, но мека, бледа, слаба. Сякаш здрачът тук бе по-мек от здрача в Бостън.

Все пак Магнъс очакваше с нетърпение да насрочат делото, за да може да се върне. Въпреки че случаят с Агнар бе интересен, Магнъс имаше нужда от агресивния привкус на бостънските улици. За последните десет години ежедневните му занимания с престрелки, намушквания, изнасилвания, преследване на извършители и събиране на доказателства се бяха превърнали в нещо повече от работа за Магнъс. Те бяха необходимост, навик, наркотик.

В сравнение с Бостън, Рейкявик беше като град-играчка.

Изведнъж го обзе вина. Той беше тук, в безопасност, на хиляди километри от онзи град, гъмжащ от наркобанди и корумпирани полицаи. А Колби не беше с него. Как можеше да я накара да го послуша? Усещаше, че колкото повече настоява, толкова повече тя ще се запъва. Но защо? Защо трябваше да е такава? Защо трябваше да използва точно този проблем, за да реши въпроса с връзката им? Ако Магнъс владееше изкуството на манипулацията, ако беше като Колби, щеше да измисли как да я изработи. Но когато започна да крои такъв план, му се зави свят.