lovech - Kadeto tegne mrak

Хората около масата се умълчаха. Заместник-прокурорът имаше право.

— Нямаше ли информация за сделката в документите на Агнар? — попита тя.

— Не — каза Балдур. — Прегледах по-голямата част, но освен в електронната поща, няма нищо друго за сделката със Стив Джъб. Всички файлове в лаптопа му са свързани с работа.

— И над какво е работел? — попита Магнъс.

— Как така?

— Какво е изследвал, когато е бил убит?

— Не знам дали е изследвал нещо. Оценявал е студентски работи. И е превеждал няколко саги на английски и френски.

Магнъс се наведе напред.

— Кои саги?

— Не знам! — отговори ядно Балдур. Явно не обичаше да го разпитват на собствения му терен. — Не съм му чел всичките бумаги. Те са хиляди!

Магнъс се въздържа от коментар. Не искаше да притеснява Балдур повече от необходимото.

— Може ли и аз да погледна документите му?

Балдур впи очи в Магнъс, без да прикрива раздразнението си.

— Може — отвърна сухо той. — Много добре ще си уплътниш времето.

Магнъс трябваше да отиде на две места: кабинета на Агнар в университета и лятната му вила. В университета щеше да има повече документи, а и той беше по-близо. От друга страна, ако Агнар бе работил по нещо, свързано със Стив Джъб, то най-вероятно щеше да се намира във вилата, за да е под ръка за срещата.

Арни закара Магнъс до езерото Тингвелир.

— Мислиш ли, че Балдур ще те пусне до Калифорния?

— Не знам. Не изглеждаше въодушевен от този план.

— Ако те пусне, ще ме вземеш ли и мен? — Арни погледна Магнъс в огледалото за обратно виждане и забеляза моментното му колебание.

— Аз съм завършил в щатите и съм наясно с американските полицейски процедури. Освен това, Калифорния е моят духовен дом.

— Как така?

— Нали знаеш кой е губернатор?

Магнъс поклати глава. Оставаше само Арни да поиска и лична аудиенция с Арнолд Шварценегер. Магнъс предпочиташе да се свърже с Лорънс Фелдман, без исландското пале да му се бърка в работата.

— Ще видим.

Арни продължи да кара, обезсърчен. Минаха през прохода Мосфел и започнаха да се спускат към езерото. Не валеше особено силно, но имаше поривист вятър, който бръчкаше повърхността на водата. Приближиха езерото под надзора на стадо здрави исландски коне със златни гриви от фермата зад вилната зона.

Магнъс видя две деца, които си играеха на езерния бряг: момченцето беше на около осем години, а момиченцето — много по-малко. Единствено в къщата с джипа имаше хора. Вилата на Агнар все още бе отцепена като местопрестъпление: жълти найлонови ленти се вееха на вятъра, а отпред бе паркирана патрулна кола, в която седеше цивилен полицай и четеше книга. „Престъпление и наказание“ от някой си Ф. М. Достоевски, както стана ясно. Магнъс се усмихна. Всички ченгета обичаха да четат за престъпления и не беше изненадващо, че исландците предпочитат класиката, за разлика от американските си колеги.

Полицаят се зарадва на неочакваната компания и въведе Магнъс и Арни в къщата. Вътре беше студено и тихо. Повечето гладки повърхности бяха покрити с пудра за отпечатъци, което допринасяше за изоставения вид на вилата, а тебеширени линии очертаваха следите от кръв на пода.

Магнъс огледа бюрото: чекмеджетата бяха пълни с изпечатани компютърни страници. От лявата страна имаше и лавичка, също отрупана с хартия.

— Ти провери шкафа, а аз ще преровя бюрото — каза Магнъс и си сложи бели гумени ръкавици.

Първият куп, с който се зае, беше френски превод на Сагата за Лаксдаела с ремарки на френски в полетата. Преводът стигаше само до половината на сагата. Магнъс знаеше малко френски от училище и предположи, че Агнар е редактирал работата на друг преводач, най-вероятно французин, говорещ исландски.

— Какво намери, Арни?

— Сагата за Гаукур. Чувал ли си за нея?

— Не — каза Магнъс. И това не беше изненадващо. Съществуват десетки саги, някои популярни, а други — не толкова. — Чакай малко! Гаукур не беше ли онзи, който живеел в Стьонг?

— Точно така! — отговори Арни. — Ходил съм там като малък. Страховито място!

— Да, знам — каза Магнъс. — Баща ми ме заведе, когато бях на шестнайсет. Зловещо място.

Стьонг беше изоставена ферма на двайсетина километра северно от вулкана Хекла. През средновековието Стьонг била затрупана от пепел след мощно изригване на Хекла. Фермата била открита отново едва през двайсети век. Тя се намираше на края на един черен път, който се виеше сред пейзаж, почернен от разруха: камари пясък и дребни образувания от лава, изкривени в гротескни форми. Когато Магнъс прочете за Апокалипсиса, той си представи пътя към Стьонг.