Джо Абъркромби - Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море

Възможно ли е да бе планирал това? За това ли се моли?

Беше отворил широко вратата и беше поканил майка Война на гости. Вече не можеше да спре това. Никой не можеше да го спре. Оцеляването в него беше достатъчно предизвикателство.

Видя Нищо да подсича краката на един от воините на Одем, после да посича в гръб друг, обърнал се да побегне, след това да изблъсква щита на трети, който залитна силно назад, спъна се в ниския зид около кладенеца, преметна се заднешком и изчезна в дупката.

Вцепенен, Ярви изтегли бавно меча на Шадикшарам от ножницата. Това прави човек в битка, нали? Но, богове, как тежеше само. В него се блъскаха хора, тичащи като обезумели да се присъединят към този ад, но неговите крака сякаш бяха пуснали корени в земята.

Видя, че вратите на Залата на боговете бяха отворени и към тях, приклекнали зад надупчените си със стрели щитове, воините на Одем пълзяха крачка по крачка заднешком, прикрили зад себе си фалшивия крал.

Посочи с меч към тях и изкрещя:

– Там!

Слухът му се възвърна достатъчно, че да чуе нечии тежки стъпки зад гърба си, и навреме, за да се обърне рязко назад.

Но само толкова.

Чу звън на стомана и усети меча си да полита избит настрани, почти отскубнат от ръката му. Зърна за миг белязаното лице на Хюрик, чу гърленото му ръмжене, преди щитът му да го фрасне в гърдите, повдигайки го напълно от земята и запращайки го по гръб в тревата две крачки назад.

Погледът на Хюрик се стрелна настрани и той се извърна рязко, за да парира с щита си летящото острие на секира. Ударът беше толкова силен, че откъртените от дървото трески хвръкнаха във въздуха. Джоуд нададе рев и го връхлетя отново, размахвайки секирата като обезумял. Хюрик отстъпи, докато парираше втория удар, но третият не беше добре премерен и той бе готов за него. Посрещна го стабилно приклекнал и щитът му изби с лекота тежкото острие. То прелетя на една педя от рамото на Хюрик и се заби с глух удар в тревата. Докато Джоуд залиташе след него, Хюрик вряза ръба на щита си в главата му, извади го от равновесие и с къс, добре премерен удар на меча си изби дръжката на секирата от ръцете му.

Очевидно един хлебар не можеше да се мери с избрания щит на кралицата на Гетланд, независимо колко добър човек беше.

Оголените зъби на Хюрик се откроиха ясно на фона на черната му брада, в следващия миг мечът му полетя напред и потъна до дръжката между ребрата на Джоуд.

– Не – изграчи сподавено Ярви.

Опитваше се да стане, с всички сили, но едно бе да искаш, друго да можеш.

Джоуд се свлече на колене и лицето му се изкриви от болка. Хюрик постави огромен ботуш на рамото му, издърпа меча си и събори Джоуд по гръб в тревата. Обърна се към Ярви.

– Да довършим каквото започнахме в Амвенд.

Направи крачка напред, вдигнал почервенелия меч пред гърдите си. На Ярви му се искаше да посрещне Смърт с усмивка на уста, но малцина бяха способните да го направят, когато Последната врата зее широко отворена пред тях, дори кралете. Всъщност може би най-малко кралете. Той запълзя заднешком, вдигнал пред лицето си сакатата ръка, сякаш беше способна да спре меч. Устните на Хюрик се извиха в презрителна гримаса:

Какъв крал би излязъл от теб...

– Тепърва ще видим това.

Брадичката на Хюрик се вирна нагоре и под прошарената му брада проблесна стомана. Острие на кинжал, излъскано до ослепителен блясък. Зад рамото на Хюрик се подаде лицето на майката на Ярви, беше присвила свирепо очи и стиснала здраво зъби.

– Пусни меча, Хюрик.

Той се поколеба за момент и тя се доближи и прошепна в ухото му:

– Познаваш ме. Малцина ме познават така добре като теб. Възможно ли е... – Тя извъртя острието и по дебелия врат на Хюрик потече струйка кръв – да подлагаш на съмнение решимостта ми?

Хюрик преглътна тежко, примижа от болка, когато буцата на гърлото му остърга острието на кинжала, пусна меча и той издрънча на земята. Ярви скочи на крака, вдигна меча на Шадикшарам и го насочи към гърдите му.

– Чакай – спря го майка му. – Първо ще получа отговор. От деветнайсет години си мой избран щит. Защо пристъпи клетвата си?

Погледът на Хюрик спря на Ярви и той видя тъга в очите му.

– Одем каза, че или момчето ще умре, или ти.

– Защо тогава не уби Одем на място?

– Защото заповедта идваше от върховния крал! – изсъска Хюрик. – А върховният крал не търпи неподчинение. Дал съм клетва да пазя теб, Лейтлин. – Той изправи бавно рамене и притвори очи. – Не сакатия ти син.

– Тогава смятай клетвата си за отменена.