Джо Абъркромби - Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море

Чичо му погледна към майка Гундринг и кимна едва. Пасторът отвърна на погледа му и повдигна рамене. Тогава Одем докосна леко с пръст бузата на Лейтлин и се отправи отново към портата, а хората от свитата му хук­наха да го догонят.

Последните воини бързаха след другарите си през тунела и в двора бяха останали не повече от три дузини накуп. Майката на Ярви сплете пръсти на гърдите си и вдигна очи към прозорчетата на стаята над портата, а на Ярви му се стори, че гледаше право в него.

– Благодаря ти, майко – прошепна той.

Вдигна отново кривата си лява ръка. Зачака Одем да доближи портата. Но този път, вместо да разбиват плановете му на пух и прах, видя боговете да му изпращат златна възможност.

– Чакай – прошепна той и усети горещия си дъх да гъделичка устните му.

– Чакай. – Денят дойде. Часът настъпи.

– Чакай. – Време е.

– Сега.

Той замахна със сакатата си ръка и колкото и немощна да бе тя, благодарение на изобретателността на шестимата пастори от древността се стовари тежка като планина. Джоуд издърпа рязко сребърния щифт, зъбните колела забръмчаха, една от веригите се изопна и изведнъж причината за името на портата стана ясна на всички. С писък, сякаш излязъл от гърлата на всички мъртви в ада, и порив на вятър, толкова силен, че отвя шлема от главата на Ярви и го залепи с гръб към стената, Пищящата порта полетя надолу.

Долният й ръб се стовари в тунела с оглушителен трясък и със сила, която разтърси цялата крепост, чак до древните елфически проходи в дълбините на хълма. Тя запечати тунела към крепостта с такава тежест, която самият баща Земя би отместил с мъка.

Подът на стаята се разтресе и разлюля и за момент Ярви си помисли, че цялата стена над тунела се срутваше от страховития удар на портата.

Пристъпи, залитайки, към процепа в пода и разтърси глава, за да се освободи от замайването и пищенето в ушите си. Тунелът отдолу беше пълен с хората от свитата на Одем. Едни се препъваха заднешком, стиснали с ръце главите си. Други посягаха с несигурни ръце към оръжията си. Трети, скупчени пред бронзовата плоча, крещяха без глас, въртяха се объркани, тупкаха с длани по пищящите лица. Сред тях самият фалшив крал беше вдигнал глава и гледаше към тавана. Очите му срещнаха очите на Ярви и лицето му пребледня така, сякаш беше видял демон, изпълзял обратно през Последната врата.

Ярви се усмихна.

Тогава усети някой да го сграбчва за рамото.

Нищо го дръпна назад и закрещя в лицето му. Ярви виждаше устните му да мърдат в тесния процеп на шлема, но чу просто глъхнещо клокочене.

Подът на стаята се успокои и той хукна след Нищо към вратата, оттам надолу по тясното вито стълбище, където се блъска, залитайки, в стените, бутан от напиращите зад него. Нищо отвори рязко някаква врата, в мрака нахлу светлина и в следващия момент Ярви излетя навън.

Последната врата

В двора на крепостта цареше хаос. Летяха остриета, хвърчаха трески, стоманата звънтеше, стрелкаха се облещени озъбени лица, летяха стрели, падаха тела и всичко това в неестествена тишина.

Точно както го беше планирал, наемниците на майка му бяха изскочили от скривалищата си и бяха ударили ветераните на Одем в гръб. Мнозина вече бяха посекли намясто, други преследваха из двора, оставяйки след себе си пръснати по тревата кървящи тела.

Онези, оцелели след първоначалния шок, сега се биеха ожесточено. Нямаше битка в истинския смисъл на думата, просто отделни схватки на биещи се на живот и смърт. Мигащ на парцали, Ярви видя една от жените шенд да ръга воин на Одем, докато онзи я млатеше с ръба на щита си в лицето, оставяйки по него кървави бразди.

Точно по план той видя Рълф и стрелците му да засипват двора с поредния залп стрели. Те се издигнаха безшумно в небето и полетяха надолу, надупчвайки щитовете на воините от личната охрана на Одем, скупчени нагъсто около своя крал. Един получи стрела в лицето, но дори не я забеляза – продължи да сочи с меча си към стълбите на Залата на боговете и да крещи. Друг се свлече със стрела в корема, вкопчи се в крака на човека до себе си, но онзи се отскубна безцеремонно от ръката му и го остави да се свлече на земята. Ярви познаваше и двамата. Доказали се воини, които някога бяха удостоени с честа да стоят на стража пред кралската спалня.

„Битката превръща хората в животни“, му казваше някога баща му. Ярви видя озъбен главорез с татуировка на бузата, гласяща „крадец на овци“, да посича един невъоръжен роб, който изпусна стомната си и тя се пръсна в стената.